ЗА ПРОЕКТА


 

Идеята за създаване и поддържане на сайта “Архивите говорят” в началото не беше избистрена, включително и за това какво точно могат да направят българските държавни архиви в тази насока и как. Следвайки знаците на историята, ние първо се “хванахме” с Македония. Не крием, че имаше множество въпроси около хронологичния обхват, по самото съдържание, а да не говорим за географските очертания. Редно е да си признаем, че отговорите не идваха лесно, изпълнението вървеше трудно, не разполагахме със собствен опит, а не познавахме и “чужд” такъв опит в подобни начинания. Сигурни бяхме обаче, че усилията си заслужават и дано сме били прави в разбирането, че трябва да оставим документите да говорят. Самочувствието ни естествено идваше и от простия факт, че за десетина години Държавна агенция “Архиви” съумя да издаде 60 тома документални сборници в поредицата “Архивите говорят”.

В този смисъл естествено дойде решението ни на първо място да се насочим към публикувани вече документи по темата, които се оказаха значително количество, разпръснати в различни издания. Разбира се не по-маловажни са непубликуваните документи, с каквито имаме амбицията да обогатяваме сайта. Съвсем обяснимо е, че за Македония в българските архиви има отложена огромна документация. Това са не само оригиналните “домашни” извори, отнасящи се предимно за периода от Възраждането насетне. В Държавна агенция “Архиви” се съхранява значително количество документация от чужди архивохранилища под формата на копия, която покрива недостига в домашната такава.

Нека читателят бъде търпелив, ако първоначално представените документи му се сторят “постни”. Идеята ни е да стартираме сайта и постепенно да добавяме и разширяваме тематиката на документите. Надяваме се и на подсещане и от страна на ползвателите.

Стремежът ни e да представяме документите на български и на един (а в бъдеще не само един) чужд език. Целта е проста – те да стигнат до по-широк кръг от интересуващи се от миналото, т.е. да го кажем ясно, сайтът е насочен към широката публика, а не само към академичните люде. Разбира се ще се радваме, ако той бъде полезен и за тях. Ще се радваме по обясними причини, ако предизвикаме интерес и сред живеещите извън Балканите.

Съвсем ясно е, че никой от нас не си представя, и няма как, че ще се качат всички документи по темата и в този смисъл съставителите носят своята отговорност за подбора им. В крайна сметка всеки може да се натовари да направи “друг” сайт по темата. Ние не се ангажираме да разкажем чрез документи цялата история и да покажем всички събития в областта, т.е. не се опитваме да направим история на Македония, Македонския въпрос, Вътрешната македоно-одринска революционна организация/Вътрешна македонска революционна организация и т.н., а по-скоро да документираме представите през вековете на част от населението на тази територия за себе си и разбира се по-важни събития, имащи определено значение за битието и историческата съдба на това население.

Предубеденият читател ще “заподозре” разни неща, но ние няма да го разубеждаваме. Не можем да променим документите, както не можем да променим и представите на самото население в съответните исторически периоди. Нямаме намерение да променяме и сегашните жители на Р Македония, но не може да се промени и онова, което са мислили дедите им и което са виждали другите за събитията в тази част на Балканите.

С думи прости, наясно сме, че навлязохме в дълбоки води, но не виждаме нищо лошо в това.

Дължим благодарност за подкрепата на фондация “Българска памет” и нейния председател д-р Милен Врабевски. Специални благодарности дължим на ст.н.с. д-р Александър Гребенаров от Института по история при БАН, без чиито познания и ангажираност извършеното от нас едва ли щеше да види скоро бял свят. Разбира се, благодарност в този смисъл дължим и на специалистите от фирмата, която се нагърби да преведе до читателя замисъла ни в ползваем вид.

Длъжни сме също така да отбележим, че със сигурност без усилията на поколения специалисти и институции по разкриване и публикуване на документалното богатство всичко това би било невъзможно.


 Панто Колев,
директор на Дирекция
“Публичност на архивите”