ХРОНОЛОГИЯ


 
354 Най-ранното писмено сведение за българите в Анонимния римски хронограф
480 Съюз на Византия с българите
499 Нападение на българите в земите на Балканския полуостров
515 Проникване на български отреди в диоцеза Илирик
540 Нахлуване на българи в Балканския полуостров от Адриатическо море до Цариград и превземане на 32 крепости в Илирик
548 Проникване на славяните до Драч
550 Нападение и презимуване на славяни в пределите на Византийската империя – в района между София и Ниш
581–584 Първа вълна на славянската колонизация в земите на Балканския полуостров
588 Ново навлизане на славяни в пределите на Византийската империя
595 Нахлуване на славяни в земите на Балканския полуостров
597 Първо славянско нападение срещу Солун
609 Второ славянско нападение срещу Солун
620 Трето славянско нападение срещу Солун
622 Четвърто славянско нападение срещу Солун
632 Създаване на българския военно–племенен съюз Велика България
645–647 Пето славянско нападение и обсада на Солун
658 Поход на Констанс II срещу славяните в Беломорието и преселване на част от тях в Мала Азия
680 Поход на Константин IV Погонат срещу Аспаруховите българи. Поражение на византийците и заселване на българите в Добруджа
680–700 Управление на кан Аспарух
681 Мирен договор с Византия и признаване на българската държава
680–685 Заселване на група българи начело с кан Кубер в Керамисийското поле
688 Поход на император Юстиниан ІІ срещу Куберовите българи и съюзното им славянско племе драгувити в Македония
768–777 Управление на кан Телериг
774 Действия на Телериг в Македония и поход на Константин V Копроним срещу България
777–803 Управление на кан Кардам
783–784 Бунт на славянските племена около Солун и в Тесалия срещу византийската власт
798 Български отряд разбива войската на византийския стратег на тема Тракия в областта на р. Струма
803–814 Управление на кан Крум
808 Победа на кан Крум над византийците в долината на долна Струма
809 Превземане на Средец /дн. София/ от Крум и включване на крепостта в пределите на България
836–852 Управление на кан Пресиян
837–838 Поход на Пресиян към Солун и присъединяване на Родопите, Централна и Западна Македония и част от Беломорието към България
852–889 Управление на кан/княз Борис I
855 Съставяне на славянската азбука от Константин-Кирил Философ
864–865 Покръстване на българския народ
868 Кирил и Методий в Рим
869, 14 февруари Смъртта на Константин-Кирил Философ
870, 4 март Решение на VІІІ Вселенски църковен събор в Цариград да се постави българската църква под юрисдикцията на Цариградската патриаршия
880 Нов вселенски събор в Цариград и утвърждаване независимостта на Българската архиепископия
885, 6 април Смъртта на Методий
886 Учениците на Кирил и Методий пристигат в България
889–927 Управление на цар Симеон
893 Ръкополагане на Климент Охридски за епископ в областите Драгувития и Велика
904 Разширение на българската държава на югозапад до Солун
910, 23 декември Смъртта на Св. Наум
916, 27 юли Смъртта на Св. Климент Охридски
971 Превземане на Преслав и завладяване на земите в Североизточна България от Йоан Цимисхи
971 Давид, Мойсей, Арон и Самуил начело на незавладяните югозападни български земи
976 Начало на военните действия, водени от комитопулите срещу Византия
990 Присъединяване на Североизточна България към останалите свободни югозападни български земи
997 Смъртта на цар Роман. Провъзгласяване на Самуил за цар на България
1014 Разбиване на българите от Василий II при с. Ключ. Пленяване и ослепяване на 14 000 български войници
1014, 6 октомври Смъртта на цар Самуил
1014, 15 октомври Възцаряване на сина на Самуил Гаврил Радомир на българския престол
1015–1018 Управление на цар Йоан Владислав
1018 Смъртта на цар Йоан Владислав. Окончателно падане на България под византийска власт
1040 Въстание на българите начело с Петър Делян срещу византийската власт
1072 Въстание на българите начело с Георги Войтех срещу византийската власт
1096 Преминаване на участниците от Първия кръстоносен поход през българските земи

Нахлуване на нормани в югозападните български предели
1147 Преминаване на войските от Втория кръстоносен поход през българските земи
1185 Въстание на братята Асен и Петър срещу византийската власт
1187 Неуспешна обсада на Ловеч от Византийците. Сключване на мир и признаване независимостта на България
1195/1196 Разбиване на византийците при крепостта Сяр. Присъединяване на Мелник, Струмица и други градове по Долна Струма към България
1197–1207 Управление на цар Калоян
1199 Военни действия на Добромир Хриз и Мануил Камица в Македония
1204, 13 април Превземане на Цариград от войските на Четвъртия кръстоносен поход
1205, 14 април Българските войски разгромяват кръстоносците при Одрин и пленяват латинския император Балдуин
1205 Цар Калоян присъединява югозападните български земи
1211 Съвместни действия на цар Борил и севастократор Стрез в Македония. Неуспешна за българите битка с латинците в Пелагонийската равнина
1218–1241 Управление на цар Йоан Асен II
1230, 9 март Победа на българската войска, начело с цар Йоан Асен II, в битката при с. Клокотница
1246 Поход на император Йоан III Дука Ватаци срещу България и завладяване на част от югозападните български земи
1256 Сключен е Регинският мир, който препотвърждава загубата на югозападните български земи
1330, 28 юли Поражение на българите в битка със сърбите при Велбъжд
1352 Стъпване на османските турци на Балканския полуостров
1371, 26 септември Битката при Черномен
1371–1373 Широки завоевателни действия на турците в българските земи
1382 Падане на София под турска власт
1385 Завладяване на Щип, Велес, Прилеп и Битоля от османците
1387 Завладяване на Бер (Верия) и Костур от османците
1393, 17 юли Падане на Търново под турска власт
1395 Превземане на Никопол и смъртта на цар Йоан Шишман. Завладяване на Търновското царство от османците
1396, 25 септември Поражение на кръстоносната войска на крал Сигизмунд при Никопол
1396 Окончателно завладяване на Видинското царство от османците
1412 Въстание срещу режима на Муса във Видин, в Източна България и в Македония
1430 Мурад II завладява Солун
1439 Първо покоряване на Сръбското княжество от османците
1444 Битката при Варна, поражение на християнските войски, трагична гибел на Владислав III
1453 Завладяване на Цариград от османците
1459 Окончателно покоряване на Сръбското деспотство от османците
1466 Дяк Димитър в Кратово (Лесновски манастир) преписва номоканон по поръка на охридския архиепископ Доротей
1466 Рилският манастир сключва договор за взаимно подпомагане с руския манастир „Св. Пантелеймон” в Атон
1494 Отпечатване на първата книга на кирилица (Осмогласник) в Цетине XV в., края – XVI в. Българско училище в Кратово (или Лесновски манастир)
1564 Селски бунт в Прилепско
1564 и следв. Поп Лазар в Кратово преписва житието на Никола Нови Софийски и други книги
1566–1572 Яков Крайков отпечатва първите български книги във Виена
1586–1587 Пътуване на охридския патриарх Гавраил с църковно–политически цели в Русия, Полша, Австрия, Германия и Италия
1593–1606 Война на Османската империя с Хабсбургската монархия и нейните съюзници
1595 Действия на хайдутски дружини в Македония
1597–1599 Мисия на охридския патриарх Атанасий в Италия, Австрия, Чехия, Германия, Испания XVI в. Поп Йоан, Кратово (Лесновски манастир) – най–известен преписвач. Познати са седем ръкописа
1618 Хайдутски акции в Кривопаланско
1637 Действия на хайдутска дружина от 200 души в Западна Македония
1651 Никополският католишки епископ Филип Станиславов издава в Рим молитвеник „Абагар”, написан на кирилица
1662–1663 Война между Османската империя и Австрия
1666 Хайдути нападат Битолския безистен
1683–1699 Война на Османската империя с Австрия, Полша, Венеция и Русия
1686 Действия на 4–5 хайдутски дружини от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко
1689 Въстание на Карпош в Североизточна Македония
1699 Карловацки мирни договори и първото значително разделение на османски владения в Европа
1713 Действия на хайдутски дружини в района на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид
1741 Христофор Жефарович от Дойран отпечатва във Виена своята „Стематография”
1746 Иван Томка Саски издава на латински език „Илирия древна и сегашна или история на царствата Далмация, Хърватия, Словения, Босна, Сърбия и България, проследена непрекъснато от древността до наше време”
1762 Сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско
1762 Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска”
1767 Закриване на Охридската архиепископия
1768–1774 Руско-турска война, завършила с подписването на Кючюккайнарджанския мирен договор
1787–1792 Руско-турска, а от 1788 г. руско-австро-турска война
1792 Йеросхимонах Спиридон написва „История во кратце о болгарском народе словенском”
1795 Ферман до кадиите в Беломорска Тракия и Македония, който забранява превръщането на селата в чифлици
XVIII в. Възниква Дебърската художествена школа
1806–1812 Руско-турска война, завършила с подписването на Букурещкия мирен договор
1815 Сръбският фолклорист Вук Караджич публикува в „Народна српска песнарница” една българска песен от Разложко
1821 Начало на Гръцкото въстание
1821 Вук Караджич обнародва 27 български народни песни
1828–1829 Руско-турска война и участие на български доброволци в нея
1829, 14 септември Сключен Одринският мирен договор между Русия и Турция
1831 Първо преброяване на населението в Османската империя
1833 Френският поет Ламартин посещава България
1834 Неофит Рилски издава „Болгарска граматика”
1837 Открити взаимни училища в Копривщица, Велес, Казанлък и др.
1838 Архимандрит Теодосий Синаитски открива печатница в Солун
1839 Издаден Гюлханският хатишериф
1844, септември Неофит Бозвели и Иларион Макариополски представят на Високата порта меморандум с искане за духовно–църковна еманципация на българите
1844 Илия Гарашанин съставя своето „Начертание” за първенствуващата роля на Сърбия на Балканите
1849, 9 октомври В Цариград тържествено осветен български храм
1854, 2 февруари Създадено Одеско българско настоятелство
1856, 18 февруари Издаден „Хатихумаюн” („Височайши указ”) за нови реформи в Османската империя
1856 Мемоар от името на българския народ към Високата порта за църковна и административна автономия
1858, лятото Георги С. Раковски съставя първия си План за освобождение на България
1858 Оповестен закон за земите в Османската империя
1859 Жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия
1860, 3 април Великденската акция на цариградските българи и след тях на сънародниците им в много селища из страната – отхвърлят властта на Цариградската патриаршия
1861, 24 юни Излиза в Загреб сборник „Български народни песни” от братя Димитър и Константин Миладинови
1866, май В Букурещ е основан Таен централен български комитет /ТЦБК/
1866, 3 декември – 25 юли 1872 В Цариград излиза в. „Македония”, редактиран от П. Р. Славейков
1867, май Излиза статия на Л. Каравелов във в. Голос” против преговорите на сръбското правителство с гръцкото правителство за подялба на Тракия и Македония
1869 Открито от Йосиф Ковачев първото педагогическо училище в Щип
1870, 28 февруари Издаден султански ферман за самостоятелна българска църква и Българска екзархия
1872, 12 и 22 февруари Българите от Скопска и Солунска епархия отправят искане на турското правителство да се присъединят към българската екзархия
1872, 16 февруари Избран е за български екзарх митрополит Антим Видински
1873 В Цариград излиза „За Юстинианови права на Охридска архиепископия” от Натанаил Зографски
1876, 20 април Обявяване на Априлското въстание в Копривщица, Панагюрище, Клисура
1876, 30 ноември – 10 декември Цариградска посланическа конференция
1877, 12/24 април Обявяване на Руско-турската война в Кишинев с манифест на Александър II
1877, 14 април Първият български екзарх Антим I свален от екзархийския престол и заточен в Мала Азия
1877, април Лазар Йовчев е ръкоположен за български екзарх под името Йосиф I
1878, 19 февр./3 март Подписан Санстефанският мирен договор
1878, 20 май Молба от 21 църковно-училищни български общини в Македония до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България
1878, 1/13 Откриване на Берлинския конгрес
1878, 1/13 юли Подписване на Берлински договор
1878, 5 октомври Начало на Кресненско-Разложкото въстание
1878,17 октомври Делегация от представители на Южна България връчва мемоар на Европейската комисия против разпокъсването на българския народ
1878, 10 ноември Апел на участниците в Кресненско-Разложкото въстание за национално единство
1879, 19 декември Мемоар на македонските българи от Цариград до посланиците на Великите сили за създаване на вилает от българските епархии и кази в Македония
1880, април Учредена Българо-македонска лига в Русе
1880, 23 май Протест /с дата 20 май/ на македонските българи, живеещи в Цариград, до английския представител в Европейската комисия за Източна Румелия
1880, 1 юни Прошение на българите от Воден и Гумендже до Европейската комисия за Източна Румелия
1880, 3 юни Прошение от македонските българи до лорд Фицморис за присъединяване към Солунския вилает и образуване на област от българските санджаци в Македония
1880, 30 август Учредена Македонска дружина в Пловдив
1880, лятото Кузман Шапкарев, Методи Кусев и др. изработват план за изграждане на български класни училища и гимназии в Македония и Одринско
1880 Основана Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”
1881, юни Учредено Българо–македонско благотворително дружество в София
1882, 1 март Учредено Благотворително дружество в Пловдив, приело целите и устава на Българо-македонското благотворително дружество – София
1882, есента Открита Българската девическа гимназия с пансион „Св. Благовещение” в Солун
1884, 12 март Учредено в София Македонско благотворително дружество
1884, 16 март Учреден в Русе Българо–македонски революционен комитет „Искра”
1884, 26 декември Учредено в Русе Българо-македонско благотворително дружество
1885, 6 септември Обявено Съединението на Източна Румелия и Княжество България
1885, 8 септември Манифест на княз Александър Батенберг за признаване на Съединението
1885 Гьорче Петров основава комитет в гр. Щип с цел присъединяване на Македония към Княжество България
1888,19 Опити на Пере Тошев да постави началото на революционна организация на българското население в Македония с център Солун
1889, март Българският митрополит Теодосий е назначен за екзархийски митрополит в Скопие
1890, 27 септември Започва да излиза в. „Новини” в Цариград – орган на Българската Екзархия
1890 Издадени берати за български владици в Охрид и Скопие
1892, януари Започва да излиза сп. „Лоза” – печатен орган на Млада македонска книжовна дружина
1893, 23 октомври Учредително заседание на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун
1894 Издадени берати за български владици във Велешка и Неврокопска епархия
1894, декември Учредено в София дружество „Братски съюз”
1895, 19–28 март Първи македонски конгрес в София и учредяване на Македонски комитет (по-късно ВМОК)
1895, лятото Македонският комитет организира четническа акция в Македония
1895, 3–16 декември Втори конгрес на легалната македонска организация в България в София
1896, 22 март Проект за реформи в Турция на Върховния македонски комитет, приет и от ЦК на ВМОРО
1896, пролетта Конгрес на ВМОРО в Солун. Приети нов Устав и Правилник на организацията
1896 Първите задгранични представители на ВМОРО Гоце Делчев и Гьорче Петров пристигат в София
1897, март Създадено в Солун „Българско тайно революционно братство” 1897, април Открити български търговски агентства в Битоля, Скопие и Солун
1897, декември Издадени берати за български митрополити в Битолска, Дебърска и Струмишка епархия
1897, края Създадени първите чети на ВМОРО и оформяне на четническия институт на ВМОРО начело с Гоце Делчев
1898, началото Създаден Македонски таен революционен комитет (МТРК)
1898, 6 февруари Започва да излиза в София в. „Политическа свобода”, издаван от Македонската социалистическа група
1898, април Първите три чети преминават от Княжество България в Македония
1898, юли Започва да излиза в. „Глас на македонския таен революционен комитет”
1898 Започва да излиза поредицата от брошури „Македонска работническа библиотека”
1898/1899 учебна година Българската класическа гимназия в Битоля става пълна (със 7 класа)
1899,9 януари В София започва да излиза в. „Реформи”, орган на Върховния македонски комитет
1899, септември „Българското тайно революционно братство” в Солун се разформирова и членовете му се вливат във ВМОРО
1899, края Окръжно писмо на ЦК на ВМОРО за създаване на чети във всяка околия на Македония
1900, 30 юли – 5 август Седми конгрес в София на Върховния македонски комитет, преименувал организация на Върховен македоно-одрински комитет
1900 Изготвен Правилник за четите на ВМОРО
1901, 31 декември Започва да излиза в. „Дело", легален вестник на ВМОРО
1902, 28 юли Открит Десетият конгрес на Македоно-одринската организация в Княжество България. Възникват два ВМОК, единият начело със Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев, а другият начело с инж. Хр. Станишев
1902, 23 септември Избухва Горноджумайското въстание
1902, края - началото на 1903 г. Срещи в София на ръководни дейци на ВМОРО, на които се обсъжда въпросът за обявяване на въстание
1903, 2–4 януари Общ конгрес на ВМОРО, състоял се в Солун, който взема решение за въстание
1903, 15 април Начало на Солунските атентати – взривен френският параход „Гвадалкивир” в Солунското пристанище от „гемиджиите”
1903, 17 април Открит конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево. Избор на Главен щаб на въстанието – Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев
1903, 21 април Убит Гоце Делчев край с. Баница, Серско
1903, 15 юли Възвание на Главния щаб в Битолския революционен окръг
1903, 20 юли Избухва Илинденско-Преображенското въстание
1903, 22 юли Провъзгласена Крушовската република начело с Никола Карев
1903, 20 август Открит конгрес на Серския революционен окръг в местността Ливадката край с. Пирин
1903, 9 септември Обръщение от Главния щаб на Илинденско-Преображенското въстание към българското правителство за оказване на помощ
1903, 17–19 септември Главният щаб начело с Дамян Груев ръководи отбранителни сражения в Бигла планина, с. Смилево и с. Гопеш
1903, 1 октомври След преговори правителствата на Русия и Австро–Унгария подписват протокол с предложение за реформи в Македония, известен като Мюрцщегска програма
1904, 26 март Подписана Българо–турска спогодба, която урежда нормализирането на отношенията между двете страни след избухването и потушаването на Илинденско-Преображенското въстание
1904, 12 август Излиза брой първи на в. „Революционен лист”, печатен орган на ВМОРО
1905, септември – октомври Рилски конгрес на ВМОРО
1906, 4 ноември Приет устав в Ню Йорк на Българското и Македонското дружество „Пришълец”
1908, 5–15 март Кюстендилски конгрес на ВМОРО
1908, август Учредена Македоно-одринска революционна организация
1909, 15 януари Учредена в Солун Народна федеративна партия (Българска секция)
1908, 22 септември Провъзгласяване независимостта на България
1909, 8 август Учреден в Солун Българския учителски съюз в Турция
1908, 7–13 септември Учреден в Солун Съюз на българските конституционни клубове
1910 Учредена Българска народна македоно-одринска революционна организация
1912, 29 февруари Подписан българо–сръбски съюзен договор, придружен с таен анекс, тайна военна конвенция и няколко споразумения
1912, 16 май Подписан „Отбранителен договор” между България и Гърция, придружен с тайна военна конвенция
1912, 5 октомври Начало на Балканската война
1912, 2 декември Създаване на Българско военно губернаторство в Македония
1913, 15–25 юни Тиквешко въстание
1913, 28 юли Подписан Букурещки мирен договор
1913, 7 септ. Начало на Охридско-Дебърско въстание
1913, 27 септ. Учредено първо дружество на Съюза на македоно–одрински опълченски дружества
1915, 14 октомври Включване на България в Първата световна война
1918, 29 октомври България излиза от Първата световна война
1918, 22–24 ноември Учредителен събор на македонските братства в София
1918, 1–6 декември Учреден Македоно-одрински централен комитет в САЩ
1918, 15 декември Учреден Главен съвет на македонските студентски дружества в Швейцария
1919, 1 март Изпратен мемоар до Парижката мирна конференция от ВМРО
1919, 9 март Разпространен апел за учредяване на Временно представителство на обединената бивша ВМРО
1919, 11 април Започва да излиза Бюлетин на Временното представителство на обединената бивша ВМРО
1919, 28 септември – 1 октомври Първи велик събор на македонските братства
1919, 27 ноември Подписан Ньойски договор
1920, 1 май Започва да излиза в. Освобождение”, печатен орган на Емигрантския комунистически съюз
1920, февруари Учредена тайна организация в София – Македонска дружба
1920, февруари Учредено в София Македонско студентско дружество „Вардар”
1920, 1 декември Започва да излиза в. „Автономна Македония”
1921, 15 март Одобрен устав на Македонска тайна революционна младежка организация
1921, 3 април Учредена Илинденската организация в София
1921, 17–20 октомври Втори велик събор на Съюза на македонските братства, след който се обособява Македонска федеративна емигрантска организация
1922, 12 юли Учредена в София Македонска католическа лига
1922, 1 октомври Учреден във Форт Уейн, Индиана (САЩ) Съюз на македонските политически организации в САЩ и Канада
1923, 19–21 януари Учредителен конгрес в София на Съюза на македонските емигрантски организации в България
1923, 1–17 март Нишко споразумение между България и Кралство на сърби, хървати и словенц
1923, 28–30 октомври Учредителен конгрес в Русе на Съюз на македонските младежки организации
1923, 21 декември Учреден в София Македонски научен институт
1924, 20 април Меморандум на Илинденската организация до министър–председателя на България
1924, 29 април Декларация на ЦК на ВМРО за обединението на македонското освободително движение
1924, 30 април Подписан във Виена Протокол за обединението на македонското революционно движение
1924, 6 май Подписан във Виена Манифест на ЦК на ВМРО към македонския народ, към организираното революционно население в Македония и към македонските революционери
1924, 29 септември Подписан в Женева протокол Калфов­-Политис за двустранна спогодба между България и Гърция, осигуряваща националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. Спогодбата не е ратифицирана от гръцкия парламент
1924, 10 декември Започва да излиза в. „Свобода или смърт”, печатен орган на ВМРО
1925, 5–8 януари Учреден в Лайпциг Съюз на македонските студентски дружества в чужбина
1925, 9–12 февруари VI общ конгрес на ВМРО
1925, 25 юни Учредена Македонска кооперативна банка
1925, 10 септември Започва да излиза в. „Македонско дело”, печатен орган на ЦК на ВМРО (об.)
1925, 1 октомври Учредена във Виена ВМРО (об.)
1926, 31 май–1 юни Учредителен конгрес в София на Македонския женски съюз
1926, 15 март Приет устав на Тайната културно–просветна организация на македонските българки
1926, 11 октомври Започва да излиза в. „Македония”, печатен орган на македонските бежанци в България.
1926, 21 декември Емитиран в Лондон и Ню Йорк български бежански заем
1927, 10 февруари Започва да излиза в. „Македонска трибуна”, печатен орган на Съюза на македонските политически организации в САЩ и Канада
1927, май–юни Съдебен процес в Скопие срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация
1927, 12 септември Подписана спогодба Моллов-Кафандарис, уреждаща финансови въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България
1928, 21–25 юли Седми общ конгрес на ВМРО в с. Крупник, Горноджумайско (Благоевградско)
1929, 24 март Учредена в София Македонска народна банка
1932, 11–15 април Осми общ конгрес на ВМРО
1933, 12 февруари Първи велик македонски събор в Горна Джумая (дн. Благоевград)
1934, 11 януари Приета директива в Москва от Балканския лендерсекретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал за съществуване на „македонска нация”
1934, 22 август Управляващите разформироват Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации в България
1936, 23–24 март Учреден в София Македонски ученически съюз
1936, ноември Учредена в София Македонска студентска корпорация „Шар”
1941, 13 април Учредени в Скопие Българска акционни комитети
1941, 19 април Навлизат български войски във Вардарска Македония
1941, 20 април Навлизане на български войски в Беломорието
1941, 24 май Запален свещен огън на българските царе от цар Борис III в олтара на църквата „Св. Панталеймон” в Преслав
1941, май Учреден в Солун Български клуб
1943, 5 март Учреден в Костур Българо–македонски комитет
1944, 2 август Учредително събрание в манастира „Прохор Пчински” на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ), провъзгласило Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взело решение за създаване на „македонски книжовен език”
1944, 27 ноември – 3 декември Конференция на филоложка комисия в Скопие за създаване на „македонската азбука” и „македонския литературен език”
1945, 6–7 януари Потушен бунт в Скопие и Щип в Народноосвободителната войска на Македония, известен като Кървава коледа
1945, 28 май – 2 юни Съдебен процес в Скопие срещу македонските българи Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров и Спиро Китинчев
1946, юни Арести на дейци от ВМРО в София и в страната
1946, 9–10 август Десети пленум на БРП (к), разискващ присъединяването на Пиринския край към НР Македония
1947, 10 февруари Подписан Парижки мирен договор, влязъл в сила от 15 септември с.г.
1947, 25–30 март Съдебен процес в Скопие срещу д-р Константин Терзиев, д–р Васил Иванов, д-р Коста Тренчев, свещеник Никола Попов и др., симпатизиращи на ВМРО и България. Под натиска на ООН смъртните наказания са отменени с изключение на присъдата на д-р К. Терзиев, разстрелян на 15 април с.г.
1947, 18 май Закрит Съюзът на македонските благотворителни дружества в България
1947, 15 юни Закрита Илинденската организация
1947, 2 юли Закрит Македонският научен институт
1947, 28 юли Подписан акт за дарение на етнографски предмети, книги и архиви, собственост на МНИ на НР Македония
1954, 22 май Възстановяване на дипломатическите отношения между България и Гърция
1963, 11–12 март Мартенски пленум на ЦК на БКП, формирал държавно–политическа концепция за българския характер на Македония на основата на български и чужди документални източници
1878, 24 юли Декларация на Министерството на външните работи на НР България за всестранно развитие на българо–югославските отношения
1984, 1 януари По решение на Секретариата на ЦК на БКП преустановен режим на политическо убежище и третиране като политемигранти на останалите в България лица от гръцки произход и членове на техните семейства
1990, 5 януари Възстановен Съюзът на македонските културно–просветни дружества, по-късно ВМРО – Българско национално движение
1990, 3 май Възстановен Македонският научен институт - София
1991, 17 ноември Събранието на Р. Македония обявява независимостта на страната след проведен референдум на 8 септември с.г.
1992, 15 януари България първа в света признава независимостта на Р Македония под конституционното й име.
1999, 22 февруари Подписана съвместна декларация на министър–председателя на Република България и Председателя на Правителството на Република Македония за добросъседски отношения