english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif26.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
3.1.2. ИЗВОРИ ОТ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ, ПУБЛИЦИСТИ, УЧЕНИ
Из труд на френския историк Албер Мале, за работата на Берлинския конгрес и проблемите, които създават неговите решения

БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС (юни – юли 1878 г.)


Конгресът бе открит в Берлин на 13 юни 1878 г. Заседанията му продължиха точно един месец: заключителният акт бе подписан на 13 юли. Председателството беше възложено на Бисмарк.

Из труд на белгийския учен и общественик Емил дьо Лавеле с данни за българското населението в Македония

1886 г.

Имах намерение да посетя Македония, но ми казаха, че не бих могъл да пътувам из нея без охрана, често пъти не по-малко опасна и от самите разбойници; и тъй аз се отказах от тази моя идея; но по този повод ми дадоха много сведения за тази земя и тогава по-добре разбрах трудния въпрос, който я вълнува.

Съобщения на агенция Ройтер от Солун и Цариград за предстоящи атентати и подготовка на въоръжено въстание в Македония.

Солун, 8 април 1903 г.
Цариград, 11 април 1903 г.

Сериозни предупреждения
Селяните купуват оръжие

Из кореспонденцията на Фредерик Мур, специален пратеник на в. „Дейли Експрес” в Македония през 1903 г. за българските чети


София, 10 април 1903 г.

На турската граница
Какъв е животът там, където българи и турци се преследват преследват взаимно
(От Фредерик Мур)

 

Из кореспонденция на Джон Макдоналд, специален пратеник на в. „Дейли нюз” за смъртта на Гоце Делчев

23 май 1903 г.

Смъртта на Делчев
Изключението, за което споменах, е Делчев, за смъртта на когото край Сяр аз току-що научих. Тъй като новината беше донесена от „куриер”, тя може да бъде приета като напълно достоверна.

Из кореспонденцията на специален пратеник на в. „Манчестър гардиън” за арести на българи и затвора Бялата кула в Солун


Солун, 27 май 1903 г.

Режимът на терор в Македония
Посещение в един турски затвор
Разказ за отчаянието

 

Из кореспонденцията на Хектор Мънроу, специален пратеник на в. Морнинг поуст”, за арести на българи в Солун след извършените атентати


София, 28 май 1903 г.

[…]
Очевидно е, че в самата Македония революционното движение се разпространява и че броят на селяните, които се присъединяват, непрекъснато се увеличава.

Из съобщение на агенция Ройтер, публикувано във в. “Дейли нюз”, за сражения в Охридско, Кичевско и Битолско по време на Илинденско-Преображенското въстание

Битоля, 6 август 1903 г.

Въстанието продължава с неотслабваща сила в селата и по-малките градове около Битоля.

Из кореспонденция на в. „Таймс” за въстанието в Солунския вилает и районите на Костур и Лерин

11 август 1903 г.


Въстанието в Македония
Разрастване на въстанието

(От нашия собствен кореспондент)

Кореспонденция на в. „Дейли телеграф” за сражения в първите дни на Илинденско-Преображенското въстание

Солун, 13 август 1903 г.


Кризата на Балканите
Усложняване на обстановката
Боевете продължават
Турци, нападнати от албанци

 

Из информация от в. „Таймс” за речи в Английската камара на общините по македонския въпрос

14 август 1903 г.

Камара на Общините
Македония
Петък, 14 август
Г-н Т. П. О'Конор (Ливърпул, Шотландия), повдигайки въпроса за Македония, каза, че въстанието се разширява и става ясно, че назрява криза.

Из статия на Джон Макдоналд във в. „Дейли нюз” за причините и българския характер на Илинденско-Преображенското въстание

14 август 1903 г.


[…]
Балфуризъм

Колкото и да са откъслечни новините от Македония, те са достатъчно изобилни и ясни, за да опровергаят (ако е необходимо опровержение) ужасната и нагла лъжа, разпространявана от английските туркофили не по-малко, отколкото от самите турци, че македонското въстание е внесено дело, което македонският народ ненавижда и от което се страхува, и което той подкрепя само от страх пред комитите.

Из статия на Джон Макдоналд във в. „Дейли нюз” за целите на въстаниците в Македония през 1903 г.

22 август 1903 г.

[…]
„Равни права за всички”
Необходимо е да се спомене още една важна част от правилника за поведение на въстаниците.

Из кореспонденция на специалния пратеник на в. „Таймс” от Солун за взаимоотношенията между народностите в Македония

Солун, 27 август 1903 г.

Македония – едно предложение

(От нашия специален кореспондент)

 

Из специални кореспонденции до в. „Таймс” за страданията на бежанците от с. Смилево, потърсили подслон в Битоля

Септември 1903 г.


[…]
Гр. Битоля е обкръжен от стражева охрана и бежанците обикновено се изхвърлят, но миналата нощ голям брой бежанци – може би 300 – от с. Смилево успяха да стигнат до българския квартал, където сега са подслонени и, доколкото е възможно, облечени и нахранени.

Из кореспонденция на в. „Таймс” от Цариград за стремежа на въстаниците да предизвикат намеса на великите сили в Македония

Цариград, 3 септември 1903 г.

Последната информация
Въстанието в Македония
Отговорност за бунта
(От нашия кореспондент)

Из кореспонденция от Солун във в. „Дейли кроникъл” за сражения между въстаници и турски войски в Костурско и Леринско

Солун, 8 септември 1903 г.


Боевете около Невеска

Из съобщение на в. „Морнинг лийдър” за писмо от Ноел Бъкстон до Джеймс Скот за кризата в Македония и политиката на Англия

13 септември 1903 г.

Политиката в Македония.
Отговорността на Англия за настоящата ужасна криза

Из статия на специалния кореспондент на в. „Крисчън комънуелт” по Източния въпрос за подкрепата за въстаниците от България и Върховния македоно-одрински комитет

13 септември 1903 г.


[…]
Македонският комитет
Затруднението на турците при потушаването на този голям македонски бунт идва до голяма степен от факта, че Македония е подкрепяна енергично от България. Тази помощ е неизбежна и би било чудовищно, ако българският народ не се притече на помощ на своите братя на юг.

Статия във в. „Трут” по македонския въпрос за етническия състав на населението, революционното движение и неговата организация, за политиката на великите сили

22 септември 1903 г.

Македонската бъркотия
Много материали се появиха в нашите вестници за македонските вълнения; аз обаче не съм срещнал свързано описание на стъпките, които доведоха до сегашното въстание, а и затова е трудно да се разбере ясно съществуващото положение.

 

Из писмо на министър-председателя Артър Джеймс Балфур до Кентърберийския архиепископ със становище по македонския въпрос, публикувано във в. „Дейли кроникъл”

24 септември 1903 г.


[…]
Каква трябва да бъде политиката на нашето правителство при тези обстоятелства?

Из писмо от Артър Евънс до редакцията на в. „Таймс” за причините и начините за решаване на кризата в Македония

30 септември 1903 г.

Политика на изтребление в Македония
(До редактора на в. „Таймс”)

Из труд на Николай Державин за произхода на населението в Македония

1914 г.

ВЪПРОСЪТ ЗА ЕЗИКА И НАРОДНОСТТА НА МАКЕДОНСКИТЕ СЛАВЯНИ

Из труд на Лубор Нидерле за историята и етническата територия на българите в Македония от Средновековието до началото на ХХ в.

1916 г.

VIII. БЪЛГАРИТЕ

[…] Историческо въведение. Последният славянски народ, възникнал от диференцирането на групата южни славяни, се състои от българите.
Те почти всички живеят на Балканския полуостров.

 

Из труд на Луи Леже за българското население в Македония


1917 г.



Пак се връщам на българите. Те застанаха в редиците на нашите врагове и ние нямаме причина да проявяваме към тях особено добри чувства. Но дългът на учените е преди всичко да открият и да оповестят истината.

 

Из студия на чешкия публицист и изследовател Владимир Сис за историята, етнографията, демографията, религията и езика на българите в Македония

1918 г.

БЪЛГАРИТЕ
Както вече беше казано, Македония е населена от много различни народности. Преобладаваща народност сред тях са българите, които населяват на компактни маси цяла Македония, особено Средна и Северна Македония.

Статия на Г. Херлт, виенски кореспондент на “Кьолнише фолксцайтунг” за напрежението между София, Атина и Белград след поделянето на Македония и за денационализаторските стремежи на гръцката и сръбската власт срещу местното население

 Виена, 12 юни 1922 г.

Македонският въпрос

След Балканските войни, както е известно, Македония е разделена между Сърбия, България и Гърция.

Из труд на Густав Вайганд за историята, езика и етнодемографията в Македония


1924 г.

БЪЛГАРИНЪТ КАТО ЗЕМЕДЕЛЕЦ И ЗАНАЯТЧИЯ

[…] Както в самата България, така и в Северна Македония занаятчиите са обединени в еснафи, организация, която същевременно гарантира и едно национално обединение и създава основа, върху която се изграждат църковно-националните тежнения.

Из статия на Афанасий Селишчев за балканския езиков ареал на българите


1927 г.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Границите на българската езикова област са: на север – Дунав от Тимок до Черно море, на изток – Черно море, на юг – лъатушната линия от околностите на Цариград към Чорлу, към Узун Кюопрю, към долното течение на река Марица, към Драма, Серес, Солун (Салоники).

 
3.1.2. ИЗВОРИ ОТ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ, ПУБЛИЦИСТИ, УЧЕНИ
  Резултати 1 - 5 от 29
1 2 3 4 5 6  следваща
Из труд на френския историк Албер Мале, за работата на Берлинския конгрес и проблемите, които създават неговите решения
Из труд на белгийския учен и общественик Емил дьо Лавеле с данни за българското населението в Македония
Съобщения на агенция Ройтер от Солун и Цариград за предстоящи атентати и подготовка на въоръжено въстание в Македония.
Из кореспонденцията на Фредерик Мур, специален пратеник на в. „Дейли Експрес” в Македония през 1903 г. за българските чети
Из кореспонденция на Джон Макдоналд, специален пратеник на в. „Дейли нюз” за смъртта на Гоце Делчев

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010