english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif26.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
3.1.1. ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
Съобщение от австрийския консул в Битоля Франц фон Кнапич до посланика в Цариград Еужен Зичи за принудително събиране на данъци в българското село Кономлади, Костурско

Битоля, 30 юли 1878 г.

Към моя изпратен на 19 т. м. доклад, засягащ възникналите оплаквания срещу каймакамина на Костур Салих бей, имам честта да съобщя на Ваше превъзходителство и следните данни, отнасящи се до разположените близо до Костур села Кономлади и Бешвина.

Из доклад на английския вицеконсул в Пловдив Ф. Р. Дж. Калвърт до английския посланик в Цариград Хенри Лейард за числеността, въоръжението и целите на въстаническите чети в Кюстендилско, сблъсъците в Пиянечко и ролята на българските митрополити в движението


Пловдив, 15 октомври 1878 г.

Сър,
Един човек, на когото имам доверие и когото наех, за да отиде до Кюстендил и да събере там сведения за започналото сега движение за вдигане на въстание в Македония, току-що се завърна в Пловдив и ми съобщи следните интересни факти: ...

Из доклад на английския вицеконсул в Пловдив Ф. Р. Дж. Калвърт до английския посланик в Цариград Хенри Лейард за Кресненско-Разложкото въстание

Пловдив, 7 ноември 1878 г.

Сър,
Имам честта да приложа тук копия от телеграми, които съм изпратил до Ваше превъзходителство от 22-ри миналия месец насам по въпроса за руско-българското движение срещу властта на Високата порта в Македония и за вълненията в Източна Румелия против възстановяването на турското управление.

Доклад от А. Боасе, френски консул в Пловдив до Анри Фурние, френски пълномощен министър в Цариград за въоръжението и командването на българските въстаници в Македония

Филипополис, 10 ноември 1878 г.

Господин посланик,
Вчера от София пристигна един гръцки търговец, който ми даде интересна за Ваше Превъзходителство информация за въстанието в Македония. Затова имам честта да ви я предам.

Из доклад на английския виценконсул в Пловдив Ф. Р. Дж. Калвърт до английския посланик в Цариград Хенри Лейард за националната принадлежност на участниците в Кресненско-Разложкото въстание

Пловдив, 11 ноември 1878г.

№ 65

Сър,
[…]
Един господин (племенник на гръцкия ми колега), който дойде напоследък от Самоков, ми съобщи, че доброволците за Македония свободно марширували по улиците на този град с музика и с развети знамена. В деня на заминаването му от Самоков той забелязал две мулета, натоварени с пушки Мартини, карани от българи, които влизали в града по пътя от Пазарджик.

Из писмо от германския император Вилхем I до канцлера Ото фон Бисмарк за желанието на българските депутати да протестират срещу Берлинския договор, оставил Източна Румелия и Македония извън границите на Княжество България

Берлин, 9 февруари 1879 г.

Току-що прочетох в телеграма 642 от Пера, от 30.1.79 г., за намерението на събралите сe в Търново български нотабили да повдигнат протест срещу Берлинския договор и да не пристъпват до избора на княз, докато всред тях не се явят представителите на Източна Румелия и Македония, т.е. докато тези последни земи не се съединят с България.

Из доклад от австро-унгарския делегат от европейската консулска комисия за България Рихард фон Цвидинек до министъра на външните работи на Австро-Унгария Дюла Андраши за намеренията на народните представители в Учредителното събрание в Търново и членовете на депутация от Източна Румелия, Македония и Пиротско да искат присъединяване на областите към Княжество България

Търново, 25 февруари 1879 г.

[…]
От Македония пристигнаха 7 избрани пратеници, а именно от Салоник, Юскюб, Манастир, Велес, Серес, Егри Паланка и Неврокоп, освен това още двама депутати от окръг Джумая.

Из писмо от германския посланик във Виена Хайнрих фон Ройс до германския държавен секретар на външните работи граф Бернхард фон Бюлов за желанието на княз Александър Батенберг Македония да получи конституция

Виена, 21 май 1879 г.


 Чрез сигурна възможност
 Както вече имах честта да съобщя това телеграфически, българският Княз пристигна снощи тук.

 

Из доклад на английския генерален консул в Солун Джон Блънт до английския посланик в Цариград Хенри Лейард за етническия състав, поминъка и религията на населението във Велес и околните села

Солун, 15 октомври  1879 г.


[...]
Кюпрюлю (Велес) е главният български център в Македония. Разположен на около половината път между Солун и Митровица, с които е свързан с железопътна линия, град Велес представлява един от главните складове на продукцията на околните области.

Из донесение от германския посланик във Виена Хайнрих фон Ройс до германския канцлер Ото фон Бисмарк за чаканите реформи в Македония

Виена, 12 март 1880 г.

[…]
Барон Хаймерле, съгласявайки се с Ваша Светлост, желае наистина да предяви правото на великите сили от Конгреса да се занимаят предвид положението в България с мерките, които би трябвало евентуално да се вземат в интерес на мира, но той все още не е намерил формата, в която тези мерки би следвало да се осъществят. В тази връзка той би бил благодарен, ако аз бих могъл да му развия малко по-подробно мислите на Ваша Светлост.

Из донесение от германския генерален консул в София Флориан фон Тилау до германското външно министерство за насилия над българите в Македония

София, 15 февруари 1881 г.

Бързам да изпратя най-покорно на Външното министерство приложената в препис циркулярна нота, която министър Стойчов отправи в деня преди заминаването си за Виена до представителите на договорните сили.
Този документ има за цел да обърне вниманието на правителствата върху порядките в Македония, върху притесненото положение на тамошното християнско население, както и върху опасностите, които косвено произтичат от това състояние на нещата за съседната страна България.

 

Из донесение на австро-унгарския военен аташе в Цариград Ритер фон Манега до военното министерство на Австро-Унгария за желанието на България да присъедини Македония

Константинопол, 10 август 1882 г.

Нито в България, нито в Източна Румелия не се натъкнах на някакви признаци, които да указват за проектираното обединение на двете страни. По-скоро добих настойчивото убеждение, че меродавните кръгове от едната и другата страна на Балкана ни най-малко не са склонни за обединението, макар същото да изглежда облагодетелствано от еднаквата религиозна и национална същина на България и Източна Румелия.

Из донесение от германския посланик във Виена Хайнрих фон Ройс до германския канцлер Ото фон Бисмарк за възможни проблеми на Балканите, ако Източна Румелия и Македония се обединят с Княжество България

Виена, 14 април 1884 г.

[…]
При разговора ни относно съединистките движения в България, граф Калноки ми показа превода на една статия в излизащия в Русчук вестник „Славянин”, която, както той каза, го заинтересувала.
Тази статия признава, че всеки българин трябва да бъде обладан от желанието за съединение на голямата българска нация.

Писмо от английския дипломатически агент в София Франк Ласелс до английския държавен секретар Джордж Гренвил за причините, породили вълнения в Македония и за Македонския комитет в София

София, 13 януари 1885 г.


Милорд,
На 4-и този месец, една депутация от българи-македонци посетиха агентите на Великите сили в София и им връчиха петиция, копие от която имам честта да приложа. Депутацията беше придружена от голямо множество хора, които шумно демонстрираха пред къщите на всеки един от агентите.

 

Из доклад на английския генерален консул в Солун Джон Блънт до английския посланик в Цариград Уилям Уайт за опити за организиране на сръбски училища в Северна Македония и привличане на български ученици от Солунската гимназия в сръбски училища


Солун, 16 ноември 1888 г.


Сър,
Имам честта да докладвам на Ваше Превъзходителство, че сръбското правителство наскоро основа първостепенно платено консулство в Монастир и назначи г-н Димитри Боди за консул, а г-н Петро Манойлович за вицеконсул под негово разпореждане.

 

Из доклад от австро-унгарския консул в Скопие Шмукер до министъра на външните работи на Австро-Унгария Густав Калноки за борбата на българското население в Скопие срещу гръцкия архиепископ Безиос и за признаването на изгонения български епископ Теодосий

Скопие, 7 май 1890 г.


[…]
Тъй като преди година споменатият по-горе гръцки архиепископ Безиос успя да отстрани този свещеник, тукашното, преобладаващо българско население се обърна с настоятелна молба към Екзархията да изпрати български епископ.

Из доклад от австро-унгарския консул в Скопие Шмукер до министъра на външните работи на Австро-Унгария Густав Калноки за борбата между Българската екзархия и Гръцката патриаршия за заемането на епископския пост в Скопие

Скопие, 10 май 1890 г.

[…]
Изглежда, че наскоро екзархът е успял да издейства съгласието на Великия везир за изпращането на монсеньор Теодосий в Юскюб под предлог, че трябва да бъдат осветени повече от 30 български църкви.

Из доклад от австро-унгарския консул в Битоля Погачер до министъра на външните работи на Австро-Унгария Густав Калноки за затваряне на църкви от Патриаршията в епархиите Пелагония (Битоля), Охрид, Дебър, Моглена (Лерин), заради присъединяването им към Българската екзархия

Битоля, 29 ноември 1890 г.

[…]
В едно антрефиле на официалния вестник “Монастир” се съобщава за манифестации на населението, станали на няколко места в окръг Серфидже, като Гребена, Кочане и Влашка ливада, при които се е дало израз на недоволството на същото население от постъпката на Патриаршията.

Из доклад на английския дипломатически агент в София Никълъс О`Конър до английския външен министър Робърт Солзбъри за разговора му със Стефан Стамболов за Македония след визитата на гръцкия политик Харилаос Трикупис в София


София, 23 юни 1891 г.

Милорд,
Тази сутрин г-н Стамболов ми каза, че г-н Трикупис вчера го е посетил и че разговорът бил почти идентичен с този, за който имах честта да докладвам на Ваша светлост в писмото си № 75, поверително, с вчерашна дата.

 

Из доклад от австро-унгарския консул в Битоля Погачер до министъра на външните работи на Австро-Унгария Густав Калноки за българската принадлежност на населението в Битолско според езиковите особености и принадлежността му към Екзархията

Битоля, 25 юни 1891 г.

Според преценката на австро-унгарския консул: “…по някои характеристики, като членуването и вокалните особености, местните диалекти клонят повече към българския език, а и местните хора наричат своя език български”.

Из доклад на френския посланик в Цариград Жан Е. Констанс до външния министър на Франция Теофил Делкасе за подготовка на въстание от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, подкрепена от Българската екзархия

Пера, 8 януари 1903 г.


Господин министре,
В депеша изпратена на 2 януари до Ваше Превъзходителство, копие от която бе предадено в посолството, нашият консул в Солун съобщава че според неговите сведения, македонските комитети са решили да направят опит за общо въстание в страната през идващия месец март.

Из доклад на френския вицеконсул в Скопие Макс Готие до френския посланик в Цариград Жан Е. Констанс за покана от ВМОРО към гръцкото население в Скопие за по-активно участие в предстоящото въстание

Скопие, 15 март 1903 г.

Мнозина гърци, дори в Скопие, бяха подканени от комитета да бъдат по-активни, това е грешка, а те знаят каква ще бъде съдбата им (…) Комитетите ги подстрекават с всичките си сили към бунт и продължават активно да агитират, което попада върху добре подготвена почва.

Из доклад на английския генерален консул в Солун Алфред Билиотис до английския посланик в Цариград Никълъс О`Конър за междуособици между българи и гърци в Битоля

Солун, 3 април 1903 г.

Господине, казаха ми, че гърците в Монастир най-сетне се надигнали да действат и предупредили българския представител в същия град, че за всеки патриаршист, убит от четите в страната, те ще убиват по двама българи в града.

Доклад от френския консул в Пловдив Л. Дегран до външния министър на Франция Теофил Делкасе за отзвука сред българската общественост от атентатите в Солун и приготовленията за въстание в Македония

Пловдив, 6 май 1903 г.


Вестниците в Княжеството, отразявайки атентатите, извършени в Солун от македонските дейци, се четат от българите тук с интерес, който граничи с ентусиазъм, а аз успях да установя, че дори няма никаква милост към невинните жертви, паднали при тези обстоятелства, няма изненади, всички са запознати с намеренията на комитетите и тяхната програма за репресии;

Из доклад на френския посланик в Цариград Жан Е. Констанс до външния министър на Франция Теофил Делкасе за помощта на управляващите среди в България за подготовката на предстоящо въстание в Македония

Монастир, 21 май 1903 г.

… Националното чувство на практика е твърде изострено сред българското население, враждебността му срещу турското владичество може да отстъпи единствено само пред заплахата от въоръжена разправа.

Из доклад на английския консул в Скопие Рафаел Фонтана до английския генерален консул в Солун Алфред Билиотис за освободителните стремежи на българите в Македония

Скопие, 1 юни 1903 г.


 
[…] Водещите българи в Щип твърдят, че влиянието на комитетите върви към залязване, но че въпреки това цялата българска общност доброволно дава средства за комитета.

Из доклад на английския генерален консул в Солун Ричард Грейвс до английския посланик в Цариград Никълъс О`Конър за настроенията на българите в Гевгелийско

Солун, 31 юли 1903 г.


Господине,
Имам честта да докладвам, че с оглед слуховете за съсредоточаване на революционната активност в района на Караджова, отбелязани в моя телеграма № 43 от 28-и т.м., аз помолих човека, който бе нает от моя предшественик, да събере информация от вътрешността на тази провинция, да посети казите Гевгели и Воден, и да докладва за положението там.

Из доклад на английския вицеконсул в Битоля Питър Макгрегър до английския генерален консул в Солун Ричард Грейвс за сътрудничество между гръцките чети и турските власти в Македония

Монастир, 31 юли 1903 г.

Господине,
В сегашната ситуация се появи нов фактор под формата на две въоръжени патриаршистки чети в каза Касторя, всяка от които се състои от двадесет и пет мъже и, изглежда, са гледани с одобрение от турските власти, както и от православния митрополит на епархията.

 

Телеграма от английския вицеконсул в Битоля Питър Макгрегър за сражения между въстанически сили и турски формирования

Монастир, 10 август 1903 г.


 
Телеграмата ми от вчера е пратена по пощата.
Невеска, важна позиция, е завладяна от въстаниците на 7-и т.м.
Крушево е обградено от 4 000 [души] войска и бомбардирането започна вчера.

 

Из доклад на английския вицеконсул в Битоля Питър Макгрегър до английския генерален консул в Солун Ричард Грейвс за потушаване на въстанието от 1903 г.

Монастир, 8 септември 1903 г.


Господине, 
В продължение на моята депеша под № 122 от 4 т.м. имам честта да докладвам следните достоверни подробности във връзка с неотдавнашните събития в Клисура и Невеска.

Из доклад на американския консул в Солун Периклес Лазаро до американския вицеконсул в Цариград В. Смит-Лайт за въстаническото движение в Битолско и Солунско през 1903 г.

Солун, 10 септември 1903 г.


Господине,
Позволявам си да потвърдя последната ми депеша от 1 септември. Междувременно и понастоящем въстаническото движение на запад е изгубило интензивността си и е концентрирало силите си в Одрински вилает.

Из доклад на английския генерален консул в Солун Ричард Грейвс до английския посланик в Цариград Никълъс О`Конър за отвличането на около 50 български жени в Битолско от турски войски

Солун, 23 септември 1903 г.


[…]
Недисциплинираното поведение на турските войски е причинило напоследък известно безпокойство сред гърците и власите от югоизточните райони на Монастир.

Из доклад на английския вицеконсул в Битоля Питър Макгрегър до английския генерален консул в Солун Ричард Грейвс за броя на убитите и на останалите без подслон в Македония след въстанието

Монастир, 27 септември 1903 г.

Господине,
С настоящето имам чест да препратя превод на един документ, който е с претенция да е декларация на Чакаларов и на други въстанически ръководители и в който се прави отчет на събитията по време на въстанието в околия Касторя заедно с подробна оценка на загубите на хора и имущество, причинени от императорските войски.

 

Из доклад на английския генерален консул в Солун Ричард Грейвс до английския посланик в Цариград Никълъс О`Конър за навлизане на български чети в Македония

Солун, 11 октомври 1903 г.


 
Господине,
През миналата седмица имаше решително отслабване на активността от страна на въстаническите сили навсякъде в неспокойните околии на Македония.

 

Из доклад на френския военен аташе в София майор Камий дьо Матарел за обществено недоволство в България във връзка с насилия в Кочани

28 юли/10 август 1912 г.

Кървавите събития в Кочан, които всички вестници отбелязаха, имаха голямо отражение в България.

 

Из доклад на френския военен аташе в София майор Камий дьо Матарел за обществените вълнения в България и ситуацията в Македония след атентатите в Кочани и последвалите насилия

11/24 август 1912 г.

Продължителността на вълнението, причинено от кланетата в Кочани, се обяснява с близостта на това селище, което е на по-малко от 100 км от София.

Из доклада на френския военен аташе в София майор Камий дьо Матарел за неизбежността на Балканската война и стремежите на съюзниците Македония да получи автономен статут

24 септември/7 октомври 1912 г.

Войната изглежда неизбежна. Ако напомням историята на тези неща, то е, за да се опитам да покажа колко войната, така подготвена, изглежда неизбежна.

 

Из инструкция на австро-унгарския външен министър Леополд фон Берхтолд до австро-унгарския посланик в Берлин Ласло Сьогиени-Мариш за съобразяване с българското етническо мнозинство в Македония и необходимостта от излаз на Егейско море за България

Виена, 1 август 1913 г.

В настоящия момент по-нататъшното развитие на Балканите още не може да се обозре и поради това не може да се състави твърда програма за уреждане на териториалните въпроси.

 

Из доклад на германския консул в Москва до германския райхсканцлер Теобалд фон Бетман-Холвег в Берлин за отзвука в пресата, квалифицираща Букурущкия мирен договор като надгробен камък върху България и българското население в Македония

Берлин, 13 август 1913 г.

Тукашната преса е единодушна при преценката на временния завършек на Втората балканска война с Букурещкия мир, това е лош мир и тя се вижда принудена към повече или по-малко елегични разсъждения за неблагоприятния краен резултат, който следва от най-новите събития за Русия.

Шифрована телеграма от германския пълномощен министър в София фон Белов-Залеске до германския райхсканцлер Теобалд фон Бетман-Холвег в Берлин за желанието на македонски бежанци в София Македония да придобие статут на автономна провинция под покровителството на великите сили

София, 16 август 1913 г.

Намиращите се в България македонски бегълци междувременно образували един извънреден комитет.

 

Из доклад на германския пълномощен министър в София фон Белов-Залеске до германския райхсканцлер Теобалд фон Бетман-Холвег в Берлин за общественото мнение относно размириците в Охрид и Дебър

София, 26 септември 1913 г.


Още след Първата балканска война, когато България все още хранеше справедливата надежда да влезе в гранично съседство с новосъздаващото се албанско кралство, тукашните вестници започнаха да кокетничат с Албания и да указват на двустранната общност на интересите.  

Из доклад на френския военен аташе в София майор Камий дьо Матарел за очакванията на балканските съюзници от войната срещу Турция

25 декември/7януари 1913 г.

[…]
Повече от всеки друг той [българският народ] си дава сметка за непосредствените жестоки последици, които войната ще има за страната му; но той вижда по-далеч от непосредственото: той вижда България по-голяма и положението на нейните деца по-добро и е готов да даде кръвта си за това по-добро бъдеще.

Из доклад на германския пълномощен министър в София д-р Георг фон Михаелес до германския райхсканцлер Теобалд фон Бетман-Холвег в Берлин за българо-сръбските противоречия и размириците в Македония

София, 22 октомври 1914 г.


Положението на населението от български произход в Македония става все по-непоносимо, вследствие потисничеството на сръбските власти.

Шифрована телеграма от германския пълномощен министър в София д-р Георг фон Михаелес до германското външно министерство за резолюция на Българския национален комитет с искане за влизане в Първата световна война и освобождаване на Македония

София, 23 ноември 1914 г.


 Българският национален комитет свика вчера събрание, в което участваха повече от 1000 души.

 

Из доклад на германския пълномощен министър в София д-р Георг фон Михаелес до германския райхсканцлер Теобалд фон Бетман-Холвег в Берлин с приложен мемоар на Българския национален комитет до великите сили за обединение на Македония с България

София, 4 юни 1915 г.

Вчера в имперското представителство се яви председателят на Българския национален комитет г-н Фичев, брат на военния министър, и други трима членове и ми връчиха приложения меморандум от 11 миналия месец с молба да го изпратя до имперското правителство. Мемоарът съдържа най-напред едно кратко изложение на историята на Македония след Берлинския договор, след това описва жестокото подтискане на българския елемент от сръбските и гръцките власти и стига до заключението, че Македония ще остане винаги един вулкан и едно постоянно огнище на напрежение, докато не се обедини с България.

 

Из доклад от швейцарския заместник-генерален консул в София д-р А. Цендер до Министерство на външните работи на Швейцария за ограничителните мерки срещу македонското освободително движение и новата външнополитическата ориентация на правителството на Кимон Георгиев, насочена към Югославия и Франция

 София, 29 октомври 1934 г.

№                            
Поверително.
Външнополитически специален доклад
[…]
България – Югославия. В правилното осъзнаване на ситуацията Георгиев най-напред ликвидира македонския проблем.

Из доклад на началника на Германската военна мисия в България ген. Фьолкерс до командващия вермахта в Югоизтока фелдмаршал Вилхем Лист за напрежение в българо-италианските отношения, заради владеенето на Струга


София, 29 юли 1941 г.


ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ

Из мнение на легационния съветник от германското министерство на външните работи Адолф фон Бюлов за доклада на бригаденфюрер Валтер Шеленбург за настроенията сред македонските дейци в България


Берлин, 5 март 1942 г.

[…]
Не може да се отрече, че македонците са особено активен елемент в национален мащаб и че в същата степен те винаги са били и причинители на катаклизми в развитието на България.

Из поверителен доклад на американския генерален консул в Истанбул Самюъл Хонакър до държавния секретар на САЩ Кордел Хъл за влиянието на македонските дейци в България


Истанбул, 4 ноември 1942 г.

[…]
Във връзка с „македонския въпрос" не бива да се забравя огромното пропагандно влияние, което упражняват в България някои личности от македонски произход.

Из поверителен доклад на американския генерален консул в Истанбул Бъртън Бери до държавния секретар на САЩ за политиката на България към Македония


Истанбул, 6 септември 1943 г.

[…]

Македонският въпрос. Македония винаги е била „черната овца" на българския политически живот.

 

Из донесение от директора на Американския колеж в София Флойд Блек до генералния консул на САЩ в Истанбул за обществените настроения по отношение на Македония


Истанбул, 28 октомври 1943 г.

[…]
Македония и Беломорието. Англо-американските искания, така както ги представя Би Би Си, включват оттеглянето на България от Македония и Беломорието.

Из поверителен доклад на американския генерален консул в Истанбул Бъртън Бери до държавния секретар на САЩ Кордел Хъл за влиянието на македонските дейци в политическия живот на България


Истанбул, 12 февруари 1944 г.

[…]
Политическото влияние на Македония. След Първата световна война българските революционни комитети отново укрепнали. Мусолини поддържал ВМРО като средство за нанасяне ущърб на Югославия.

Шифрована телеграма от Форин Офис до английския представител при югославското емигрантско правителство за развитието на македонския въпрос и ситуацията в Македония


Лондон, 10 април 1944 г.


1. Развитието на съпротивителното движение в България изкара отново на повърхността македонския  въпрос.

Из секретна телеграма на американското генерално консулство в Истанбул до държавния секретар на САЩ Кордел Хъл за алтернативите пред българското правителство по отношение на Македония


Истанбул, 6 юни 1944 г.


[…]
Изглежда, че новото правителство би могло да провежда само два възможни политически курса по отношение на Македония:
а) да се опита да задържи Македония като неразделна част от България;

 

Из секретен рапорт на съюзническото разузнаване в Кайро за обявената война на България от СССР и подозренията на Белград за руски планове спрямо статута на Македония


Кайро, 7 септември 1944 г.

[…]
На 5 септември 1944 г. русите обявиха война на България и с това си спечелиха активно, а не просто почетно място в едно следващо примирие.

 
3.1.1. ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
  Резултати 1 - 5 от 55
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11  следваща
Съобщение от австрийския консул в Битоля Франц фон Кнапич до посланика в Цариград Еужен Зичи за принудително събиране на данъци в българското село Кономлади, Костурско
Из доклад на английския вицеконсул в Пловдив Ф. Р. Дж. Калвърт до английския посланик в Цариград Хенри Лейард за числеността, въоръжението и целите на въстаническите чети в Кюстендилско, сблъсъците в Пиянечко и ролята на българските митрополити в движението
Из доклад на английския вицеконсул в Пловдив Ф. Р. Дж. Калвърт до английския посланик в Цариград Хенри Лейард за Кресненско-Разложкото въстание
Доклад от А. Боасе, френски консул в Пловдив до Анри Фурние, френски пълномощен министър в Цариград за въоръжението и командването на българските въстаници в Македония
Из доклад на английския виценконсул в Пловдив Ф. Р. Дж. Калвърт до английския посланик в Цариград Хенри Лейард за националната принадлежност на участниците в Кресненско-Разложкото въстание

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010