english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif27.02.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
2.3.2. ПРОСВЕТА И ЦЪРКВА
Статия от Йордан Хаджиконстантинов Джинот

21 юли 1851 г.

Аз оживуейки, и живим като се услаждавам гледая Народат Наш Пресладкий и ради това не мя остава Неговата доброта да будем лукав. И ако ме пита некой, школски человек ли си или болгарин? Аз полноответан: болгарин сам. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин нелажи, незавидуе, неденгубуе, нелицемерствуе, неблудуе за печена кокошка верата неразменуе.

Из писмо на Димитър Миладинов до Александър Екзарх за обучението на българските деца на майчиния им език

Битоля, 20 август 1852 г.

… Нека ми бъде простено да кажа някои наблюдения още от детство. В почти шест осми от Македония, населени от едноезични българи, всички се учат на гръцки и от гърците се наричат гърци с изключение на по-северните славяни, които напредват в славянския език.

Дописка от Кукуш за въвеждане на българския език в училищата и ролята на българските книжовници за развитие на просветното дело

май 1858 г.

КУКУШ - Со особенна радост и удоволствие гледаме да се собуди народното чувство и в тие страни, где оно до сега спиеше глъбок сон, совсем беше подавенно и заглушенно от инородно. Така, пред неколко месаци, введесе българскийт язик во училището и в църквите кукушки. И това многорадостно явление що друго е как не явний белег, що кукужаните се осветиха и пробудиха и така познаха първото свое заблуждение и ложнийот път, по който они до сега вървеха?

Писма на Васил Чолаков за напредъка на българската просвета и църква в Кукуш

декември 1858 г.

Господине издателю на БЪЛГАРСКИТЕ КНИЖИЦИ 
Пред неколко месяци, с най-големо удоволствие бех прочел в 10-ийт № от Българските книжици за събудванието на кукушаните и за ввежданието на българскийт язик в цръквите и училища техни. През ноемврия месац, во времето на моето късо пътешествие по Македония, аз считах за най-приятен дълг да замина и в Кукуш, за да видя оправдавали ся съобщенното известие, или е преувеличено.

Благодарствено писмо от настоятелството на манастира „Св. Наум” в Охрид до Иван Денкоглу за дарението му, подпомогнало въвеждането на български език в църквата и училището

Охрид, 25 декември 1859 г.

С дълбоко вълнение приехме чрез почитаемия господин Христо Манчев златотъканата плащеница, изпратена за светата обител на преподобния Наум. Положихме я всеблагоговейно на светеното място, където беше много потребна, и се изпя славословие на всевишния. Спомена се приснопаметното Ваше име и се вписа в светата манастирска кондика за вечен спомен на дарителя.

Дописка от Димитър Миладинов за разпространението на българския език в училищата и църквите в Охрид и Струга

26 март 1860 г.

ДОСТОПОЧТЕНИ МИ ИЗДАТЕЛЮ ЦАРЕГРАДСКАГО ВЕСТНИКА, МОЛИМЕ ДА ВМЕСТИТЕ В ПОЧТЕНИОТ ВАШ ЛИСТ СЛЕДУЮЩИ ВАРОШИ ОХРИДСКИ, И ЗА КОШИЩА УЛИЦА ОХРИДСКА И ЗА СТРУГА КАСАБА.

Редакционна бележка на в. “България” за желанието на македонските българи от Солунско да отхвърлят елинизма в църквата и училищата

16 април 1862 г.

Македонскити българи от ден на ден фащат да гледат по-ясно през мъглата, която им е нанесена от еленизмът.

Дописка от Битоля за състоянието на църковното дело и отношението на местното българско население към влашкото поселение в региона

11 юни 1862 г.

Преди педесет или шеесет години, овдеа бехме чисти бугари, немешани, владиката ни беше и той от нашиот род, во църквата ни се пееше по язикот ни, по маалите ни имаше училища, дето се учеха дечинята ни по майчиниот ни язик, люгето беха благодарни, немаше овия боричканици и маскаралуци, сички си отбирахме от зборот, що си чинехме помежду нас, но от като се расипа ова пусто Москопол (селище в Албания), сичкити власи, що побегнаха от тамо, се поселиха во градот ни, фатиха троха по троха да се подпазуват со гяволщина и като лисици около нас, догдето кладоха рака първо на църквата ни, сетне на училищата, во сарайот и во еснафити ни: со един збор не остана нищо и никое место от да го не изпоганят, не забравай, що на ово, що можиха така скоро да ни оборат и да ни кладат под нога, им помогнаха фенерскити владици.

Дописка от Битоля за състоянието на българското училищно дело и настъплението на гръцката просветна пропаганда

25 юни 1862 г.

 Со прегяшната поща ви се обрекох да ви понапиша нещо за овдеашнити училища, училища?!!

Редакционна статия на в. “Съветник” за българското църковно-училищно дело в Неврокоп, Солун и Дебър

16 септември 1863 г.

БЪЛГАРСКИ ДЕЛА
Имами от три градова писма, в които ни ся дава отчет за училищните испитания.

Редакционна бележка на в. „Съветник” за Йордан Хаджиконстантинов и Георги Динков, затворени от турските власти по внушение на Патриаршията

4 ноември 1863 г.

Г. Йордан Хаджи Константинов, който беше навлекъл върху себе си гневът на гръцките владици в Македония с патриотическата си ревност и с усердието си за распространението на българскийт язик, на българското образование в тая погърчена до сега страна, гдето в много градове е посеел добри плодове с учителствованието си, и за това, наклеветен пред великийт везир, Къбръзли паша при обикалянето му в 1859 година, беше проводен на заточение в Аидин, ся освободи по ходатайството на нашите представители и пристигна тази неделя в Цариград.

Из „Автобиографията” на Кузман Шапкарев със сведения за учебното дело в Македония

1864 г.

Родословие и житие Кузмана сина Тасева (Анастасова), сина Пасхалова, сина Михаила Шапкарова от Охрид.

Дописка от Енидже Вардар за откриване на българско училище

10 август 1864 г.

ЕНИДЖЕ-ВАРДАР (Македония, Воденска епархия). – Слава Богу шо се отвори на Енидже училище да си пееме по бугарски и да си служиме на църквата по язикют ни....

Дописка от Битоля с призив към българите за въвеждане на български език в училищата и църквите в града

24  октомври 1864 г.

 БИТОЛА, 27 октомврия: - Овде во Битоля казуват: “който знай книга, той е с четири очи”.

Дописка от Струмица за отваряне на българско училище

17 юли 1865 г.

СТРУМНИЦА, 24 майя. – С радост ви иавиям, чи в Радовиш, един градец в Струмничката епархия, са отвори ново българско училище, което е едино в целата Струмнишка епархия.

Молба на българи от Кукуш до Стефан Веркович за учебни пособия за българското училище

Кукуш, 28 октомври 1865 г.

Основавайки се на голямото Ви родолюбиe и ревност към народното ни просвещение, имаме дързостта да се обърнем към Вас, като Ви молим да ни окажете следната услуга.

 

Дописка от Битоля за постъпки на местното население за отваряне на закритото от властите българско училище

20 ноември 1865 г.

Много пъти съм желал да ви пишя; но щом съм фащал перото си, сълзи ми текат от очити, дълбок гнев обгръща снагата ми.

Откъс от статията „Из бележките на един пътешественик по Македония” на Райко Жинзифов

1866 г.

Някои от руските писатели в близкото минало смятаха и твърдяха, че Македония, която съставя част от съвременната ни Турска империя, е чисто гръцка страна в етнографско отношение, че нейното коренно население е гръцко и говори езика на потомците на древните елини.

 

Дописка от Енидже Вардар за развитието на българското църковно-училищно дело и конфликтите с представители на гръцката патриаршия

19 август 1867 г.

Долоподписанните съединени българи, жители на Вардарската околия, или на старата македонска столнина “Бела”, по турски денеска “Енидже-Вардар”, по църковното отделение на Воденската епархия, со настоящето благодарително ни обще писмо гредиме да изявиме благодарността и признателността ни до народното Българско читалище в Цариград заради подарокът му на нашето народно училище от два листа на достопочтенния ви вестник, коих отдавно редовно приемаме чрез Солунското ни настоятелство.

 

Две дописки от Охрид за състоянието на българските училища в града

2 септември 1867 г.

Българските училища в Охрид.

„Вера и народност” – четиво из „Българский буквар” на Кузман Шапкарев

„Вера и народност” – четиво из „Българский буквар”
на Кузман Шапкарев

Статия от Славка К. Динкова (управителка на Българското женско училище в Солун)

2 март 1868 г.

За въспитанието на девойките
(от Славка К. Динкова)

 

Писмо от Солун за желанието на македонските българи да имат своя църква на името на Св. Св. Кирил и Методий

1 юни 1868 г.

Солун, 21 майя 1868.
До Народните ни представители до Цариград.
Г-диновци!
Нека ви биде известно, че от как са извършил торжественно праздникът на народните ни просветители Св. Кирилла и Методия на 11 того месеца; От как вчера друга българска служба са отпела на български в църквата на Десна Богородица; от как испитание станало на чисто македонобългарский язик у училището ни, новосоставеното и толко маловажното; от как на бели облечени чупите на ред испеяли песната на султанът, тропарите на святиите ни и песни разни народни прилични на сгодата.

Известие от Охридското българско девическо училище, че търси учителка по българки език

10 август 1868 г.

И З В Е С Т И Я

Охридското българско девическо училище търси една учителка, която освен познанието на ръкоделия повече народни, да познава още и обикновенните първоначални уроци на българский язик.

Дописка от Битоля за църковно-училищното дело в града

Битоля, 15 януари 1869


От много време почти нищо ново не ся е явило, нито писало от наший град. На това причината коя е? – всякой подразбира. Днес убо като имами доста новини, треба ли да ги смълчим? – не, мислим, понеже те заслужават вниманието на всякой един българин.

Дописка от Битоля за напредъка на българското църковно-училищно дело в града

15 февруари 1869 г.

 Битоля – (27 януарий). Битоля днес за днес приближи да е в пълно значение на новобългарский град.

 

Дописка от Ресен за затваряне на училища, в които се преподава български език

15 февруари 1869 г.

Ресен, 30 януарий 1869.
Толкова са много злоупотребенията и гоненията, които прави владиката в народните и общественни работи в града ни; щото не могат на цело да ся опишат и искажат. Тук ви излагами само по-главните от тях, сиреч тия, които толкова са противосъвестни, защото съвсем не могат и не са за търпение.

Дописка от с. Ватоша, Тиквешко за конфликти на местното българско население с гръцки духовници

31 май 1869 г.

ВАТОША (В Тиквешко окружие, село от 400 къщи, стотех турски, а другите български). От неколко години насам българщината ся събуди и у нас и поиска просвещението, с което ся наслаждават всите наши братя, които колко годе са ся освободили от лукавите фанариоти, народни наши неприятели.

Дописка от Кукуш за развитието на българското училищно дело

19 юли 1869 г.

Кукуш (12-ий юлия). От много места, гледаме във вестника ни, пишат по нещо; от нашийт градец доста время имат от как не ся е появило нечто какво да е, що да погъдгалешкат ушите на читателите ви, или барем да им збърчи, ако и да е имало доволно вещество за вестникарството. Нъ понеже това вещество е вече обще на всекъде е людието ся наситиха вече от него, и сега пак, не ке ви пиша нищо за него. 
 

Жалба от македонски българи в Струмишка епархия срещу Патриаршията

26 юли 1869 г.

Струмница – Съобщава ни ся за обнародувание следующата жалба, подадена от жителите на Струмничанската епархия чрез каймакаминът в Струмица: “Честитий наш каймакам бей!..."

 

Дописка от Крушово за църковно-училищни проблеми на местното българско население

6 ноември 1869 г.

Крушово. – “Преди да започна обнародваните на доста важните предмети, които видех в годишното си пътование, побързвам да съобща вкратце състоянието на крушовските българи и владичкото към тех отношение”.

Дописка от Охрид за отхвърляне на зависимостта от Патриаршията в Ресенско

31 декември 1869 г.

Охрид. – На 9-ий текущаго в денят на света Анна съгласно сичките свещенници от казата Ресна с тридесет и две села престали от да споменават името на гъркът владика Мелетия, и тъй вместо Мелетия споменавали в църквите си и внесли за всегда каноническото име на Българскийт синод в Цариград.

Дописка до в. „Курие д’Ориан” за желанието на загоричани да запазят българския си учител от гоненията на гръцкия владика

3 февруари 1870 г.

Прилеп – Пишат до Курие д’Ориан:
“Българите от Загоричани, искат да ся отнемат от властта на фанариотинът владика, който прави всичко що може за да испъди българскийт учител. ...

Дописка от Битоля за напредъка на българското просветно-църковно дело

21  февруари 1870 г.

СМЪРТТА НА ЕЛЛИНЩИНАТА ПО МАКЕДОНИЯ И УТВЪРЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА

 

Дописка от Битоля за отзвука от фермана за учредяване на Българската екзархия

16  март 1870 г.

БИТОЛЯ, 5-ий март 1870. Радостта, която осети тукашний наш българский народ и поразението, което почувствуваха малцината и незнатни гърчеющи са бугари и неколкото зломислящи наши цинцари от тилеграфът за окончателното вече решение на църковнийт ни въпрос от страна на високославното императорско султаново правителство, който са прие от народа ни в понеделникът около четири часът от Цариград, подписан от високопочитаемий и заслужвающий от народа ни уважение представител доктор г-н Ст. Чомаков и от преосвященнейшаго святаго Филиппополскаго и нашего съотечественника г-на Панарета, са неописуеми.

Дописка от Солун с данни за българските къщи в Солунска епархия

Солун, 21 март 1870 г.

Г-не редакторе на Македония!
Ще ли дадете место в стълповете на почтенийт си лист, да ви дам некои подробности относително за българските работи по македонски страни? 
 

Дописка от Битоля за напредъка на българското църковно-училищно дело

31 март 1870 г.

Битоля, февруария 26. – Умолявате ся, Г. редакторе, да вместите следующето в стълповете на вашийт за нас любезен вестник:
Драго нещо е неистина да гледа человек бързото напредувание на битолските жители към образованието. Как да не е драго на всякой приятел на българскийт народ като вижда, че той с помощта на Г. Г. Робевци, Димковци и прочии безпрепятственно ся стреми към благоденствието, назначено нему от нашийт прелюбезен и славен баща султана? ….

 

Дописка от Битоля за радостта от учредяването на Българската екзархия

11 април 1870 г.

БИТОЛЯ, 26 март 1870. От статиите ми от 5-й февруарий и 5-й март разбраха и разумеха, мисла, еллинските паликарета гръцките вестникари, че Битоля, която те, като споделиха на пълно слепото мнение на заблуждения си и изнароден дописник уж от Битоля, магаревскийт (от с. Магарево) еллинский учител кир Ставрос Михаилидис (забележете обаче, че истинното негово име е Цветко от Янковец, село, отстояще един четвърт от часа на исток от Ресен) не била гръцка, но чисто българска, и жителите на която като чисти българи празнуваха тържественно, както 23-й октомврий ден на исхвърлението името на гръцкия деспот, тъй и 3-й марта, когато са падатисящелетието на българската църква и когато ся известиха чрез тилеграф от своите сънародници в Цариград за освобождението на тъз наша в повече от столетие похитена от фенерци църква.

 

Дописка от Кукуш за отзвука от фермана за Българска екзархия

11 април 1870 г.

КУКУШ 14-ий март 1870. Не можам да докажем с каква радост приеха известието мойте сограждане, за решението на българскиот вопрос, щом ся известиха че цариградските представители зели царскиот ферман. На сичкиот народ излезваше от устата викаещим жив да йе царют с. Аб. Азис. И в тоя час решиха да направят праздник, как Велигден, и като се собраха на едно, найдоха благословно да направят вел. праздник, та една неделя дури да се известе на сета Полян. епархия, та и от них да са намерят заедно в тая радост с мойте сограждане и така в четвъртокът на 5-ий март, ся распратиха на по-главните от околните села, та ся известиха за конечното решение на вопроса, и кой от них милува да дойдат в Кукуш за праздникът, който ще ся отвори петок на 13-ий марта.

 

Писмо от общините на Кавадарци и с. Ватоша до Църковния събор в Цариград да бъдат включени в обсега на Българската екзархия

16 май 1870 г.

Кам Святейшия Български Священноначалнический Събор на Орта-кюй
Високопреосвященнейши Пастиреначалници и Отци!
След приличните наши поклонения и изискования на Вашите богоугодни молитви и благословения приходим днес чрез настоящето наше смирено писмо да явим на Ваше Високопреосвященство великата наша радост и душевно удоволоствие, с което сърдцата ни ся испълниха щом наверно ся научихме от телеграфическите известия на съседните нам градове и от народните вестници, че негово императорско величество милостивийт наш цар султан Абдул Азис Хан, подбуден от крайна справедливост и отеческа грижа към българский народ, благоизволил да издаде висок ферман за конечното решение на многожелаемийт ни църковен въпрос и за припознанието на самостоятелна българска църква и народна йерархия под официалното наименование БЪЛГАРСКА ЕКСАРХИЯ.

 

Дописка във в. „Македония” за числеността на българите в Солунско и състоянието на българското църковно-училищно дело

6 октомври 1870 г.

Описание
Записки за Македония.

Много пъти ся е говорило за състоянието на македонските българи, но до сега още не е дадено некое точно понятие за успехът който са направили в разстояние на 2-3 години.

 

Дописка във в. “Македония” за българското църковно-училищно дело в Струмица и противодействието на Патриаршията

10 октомври 1870 г.

Описание

Струмица е един градец не повече от 2200 къщи. Той зависи политически от Солун.

 

Дописка от Прилеп за посрещане на вестта за фермана за Българската екзархия

11 април 1870 г.

Прилеп 1870, 28 март.- На 3 март пристигна с далепис благата вест за българский народ – решението на въпросът. Утре дента ся стърча многочислен народ, мало и големо; стари и млади; женски и мъжки; и, като ся направиха приличните славословия за дългоденствието на многолюбезнийт ни цар султан А. Азиса, за гдето ни откина от гръцкийт ярем, изрече ся едно прилично за в такъв случай словце от главнийт ни учител, Г-на Н. Ганчева, заключението на койе бе: Да живее любезний ни цар С. А. Азис!

 

Статия от Кузман Шапкарев със статистика за училища и броя на учениците в Кукушко-Дойранската епархия

15 февруари 1871 г.

ОПИСАНИЕ НА УЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ В КУКУШКО-ПОЛЕЯНСКАТА ЕПАРХИЯ

Дописка от Охрид за изискванията и методиката на обучение в девическите училища в града

27 март 1871 г.

ОХРИДСКИТЕ ДЕВИЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ И ГРЪЦКИ УЧИЛИЩА

 

Статия от Кузман Шапкарев за развитието на българската просвета в Дойранско и Кукушко

1 април 1871 г.

ОПИСАНИЕ НА УЧИЛИЩАТА В ПОЛЯНО-КУКУШКАТА ОКРЪЖНОСТ

 

Статия от Кузман Шапкарев за развитието на българското просветно дело в Дойранско и Кукушко

1 май 1871 г.

ОПИСАНИЕ НА УЧИЛИЩАТА В ПОЛЯНО-КУКУШКАТА ОКРЪЖНОСТ

 

Слово от Нона Атанасова, учителка в девическото училище в Битоля

9 август 1871 г.

Словце, изречено при испитанията на девическите училища в Битоля, от учителката Нона Атанасова

 

Дописка от Цариград за посрещането на българския екзарх

1 април 1872 г.

ЦАРИГРАД, 24 марта. На 17 марта отец Антим пристигна в градът ни, и посрещна се с големо тържество. Освен българете, които бяха повече от 30.000 души, нашият екзарх беше посрещнат още от много други чужди народности и от много чужди вери, не бяха само нашите братия, т.е. славяно-правослаавните защитници.

Дописка от Охрид за учредяване на читалище „Св. Климент”

29 май 1872 г.

ОХРИД, 10 май. И в нашият град преди 2-3 месеца са състави читалище, под название “Св. Климент” при Българската черковна община.

Дописка от Цариград за признаване на Екзархията от епархиите в Македония

31 септември 1872 г.

Из Цариград ни пишат от 22 септемврия: “Почти из сичките македонски епархии молят екзархията да им испроводи архиереи..."

Из сведения от Кузман Шапкарев за църковно-просветното дело в Прилепско

30 ноември 1872 г.

[…]
ІІІ. Ц ъ р к в и    и    о б и т е л и
В собственно град Прилеп имат 1 а и скоросъградената влашка цър. 1. А от селата редко ке найдеш некое без църква; само в ближнето до Прилеп предградие, Варош, некогашний Прилеп, къде в старо време били около 77 църкви, сега имат здрави цър. 6-7, а действующи кога едната кога другата от них.

 

Дописка от Струмица за провокации срещу българското население, признаващо Екзархията

24 март 1873 г.

СТРУМИЦА, 20 МАРТА 1873.
Българското население в нашата казаа са намира в отчаяние от как са турили в затвор, по следствие на клеветите на фанариотскийт владик, десет най-достопочитаеми лица, които държат еще под ключ защото са отказват да са подчинят на този владика. Един от тези запрени са освободи преди пет дни по исканието на истийт този владика, и то защото този нещастен българин, додето беше в темницата, беше изгубил жената си и двете си дечица.

 

Дописка във в. „Право” със статистически данни за отделните народности в Солун, за поминъка на българите и противодействието на гръцката пропаганда срещу прояви на българщината

27 март 1873 г.

СОЛУН, 15 януар 1873.
Г-не редакторе на в. “Право”,
От три години на сам на многу пъти ми са случи да посетя Солун, имах честта да са запозная по-отблизу със българите, с общината им, училището им и прч. Считам за длъжност да дада на публиката едно изложение, и силата ми допрощават, за да види народот ни и приятелите на българите що има и що са прави в тоя доста забележителен исторически за българете град Солун.

 

Дописка от Крива Паланка за привързаността на мнозинството от населението в региона към Българската екзархия

8 октомври 1873 г.

КРИВОРЕЧНА ПАЛАНКА, 28 септемвр. 1873.
За честити са броим днес като можем да ви съобщим, че желанието ни най-после, за да са соединим всички вкуп и да работим согласно за освобождението ни от гръко-фенерското иго и присъединението ни с българската Екзархия, са испълни.

Дописка от Солун за състоянието на българското просветно дело в града

22 октомври 1873 г.

СОЛУН, 15  8/[октом]врий 1873.
Г-не редакторе!
Като захващам учителското место тука в училището на св. Киррила и Методия, считам за своя длъжност да ви по некой път посетявам с писмата си. Колкото за тука неща ви говоря по тънко за сега, понеже съм в надежда, че сведенията ми, оставени за по-подир, щът бъдат по-удовлетворителни.

Дописка от Драма за интриги на гръцки духовници срещу български учители

7 декември 1873 г.

 ДРАМА. – ФАНАРИОТСКИТЕ ИНТРИГИ.-
 Знае се, че Драмската епархия обема трите казаи Драма, Неврокоп и Зъхна.

 

Дописка от Прилеп за състоянието на църковно-училищното дело

1 юни 1874 г.

ПРИЛЕП, 26 априлия.- На красно и благоприятно местоположение лежи град Прилеп. На юг от града ако имахми Тунджа и на запад ако немахми крушовската планина (ръд), можахми да речем, че гледами казанлъшкото поле; нъ по изобилните извори, както и по широките дебели сенки, Казанлък надминува Прилеп.

Дописка във в. „Напредък” за броя на българските къщи в Сярско и провокации на гръцки духовници срещу българите

10 юли 1874 г.

СЕРЕЗ 1874 юлий 30-ий.
Г-не редакторе, - Прочетохме в 2-ий брой на достоуважаемийт ни ваш лист напространно подвигите на драмскаго Йоанникия в Зъхненската каза. Нъ да ли мислят читателите, че са са спрели вече неговите злоупотребления и населението е вече спокойно?

Дописка от Ресен за българо-гръцки разпри по църковния въпрос

19 октомври 1874 г.

РЕСЕН. – Плачевното състояние на овдешните бугари. – Ако да е требало много да се пишат във вестниците за нашите страдания нищо не са е писало со надежба, че днес с утре ке се удовлетворат праведните ни оплаквания, но за голема жалост пет шест месеца минаха и гласа ни остана всекаде непослушан.

Дописка от Цариград с факти за противодействия на гръцки духовници срещу българското население в с. Варово, Солунско, Дойран, Бугариово, Гевгели, Малки Порой, Топчиево, Кукуш

18 януари 1875 г.

Български работи в Македония

Село ВАРОВО (Киреч-киой) отстои един чяс на северо-исток от Солун с 800 къщи български, но тука има и седем къщи власи пришелци, които с още 30 къщи гръкомане съставляват една гръцка партия, и като орган на гр. Силлогос те употребляват всички средства за да погърчят туй село. За тази си цел гр. Силлог е поставил във Варово три учителки и двама учители гърци.

 

 
2.3.2. ПРОСВЕТА И ЦЪРКВА
  Резултати 1 - 5 от 61
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13  следваща
Статия от Йордан Хаджиконстантинов Джинот
Из писмо на Димитър Миладинов до Александър Екзарх за обучението на българските деца на майчиния им език
Дописка от Кукуш за въвеждане на българския език в училищата и ролята на българските книжовници за развитие на просветното дело
Писма на Васил Чолаков за напредъка на българската просвета и църква в Кукуш
Благодарствено писмо от настоятелството на манастира „Св. Наум” в Охрид до Иван Денкоглу за дарението му, подпомогнало въвеждането на български език в църквата и училището

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010