english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif27.02.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
2.3.1 ИЗЛОЖЕНИЯ И ПРОТЕСТИ ДО ЦАРИГРАД, ПРАВИТЕЛСТВА, ОРГАНИЗАЦИИ И ОТДЕЛНИ ЛИЦА
Писмо от Димитър Миладинов до Виктор Григорович за издирването на български народни песни и старини от Македония

Охрид, 25 февруари 1846 г.

След заминаването Ви не съм получил нито ред. Между това моите старания за нашия български език и българските [народни] песни според Вашата поръка са ненадминати. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към Ваша милост, защото българите спонтанно се стремят към истината.

Писмо на българите от Кукуш до папа Пий IX за недоволството от Цариградската патриаршия и желанието да приемат католицизма

Кукуш, 12 юли 1859 г.

Ний долоподписани, жители на епархията Полянино (Дойран), с наше голямо неудоволствие, с дълбоко и неизразимо сърдечно стеснение сме принуждени да исповедаме пред цел свят, как нашата въсточна православна църква достигнала е днес до такова едно достоплачевно положение, което не може да ся опише.

Писмо от Константин Миладинов до епископ Йосип Щросмайер относно заслугите му за отпечатване на Българските народни песни

 Пролетта 1861 г.

Пред неколку години Бъгарските песни собрани, още много време ке стойеха закопани в неизвестност ако не беше високото Ваше участие. Ваша пресветлост глобоко почуствува, че народното образование йе най-големото ръчителство за благоденствието от народот; и нищо пред него не щадеещем, щедро секога и секяде помогна в полезни издавания и училищни потребности.

Писмо на Райко Жинзифов до Пьотр Бартенев за живота на братя Димитър и Константин Миладинови

1862 г.

Ако преди тридесет години вие бихте се обърнали към българите със следния въпрос: „Посочете ми поне един българин, който да е поне малко забележителен в каквото и да е отношение", то бедният българин едва ли би могъл да ви отговори на въпроса утвърдително и без да се черви. И наистина едва от тридесетте години между българите започват да се появяват лица, повече или по-малко забележителни, които вземат участие в делото за моралното възраждане на своя народ.

Писмо от българи от Солунско до султан Абдул Азис с молба да бъдат включени в групата българи, които не признават гръцкото духовенство

[Солун], декември 1866 г.

Долеподписаните родом българи, верни поданици на Н. ц. в. всемилостивийт и всеблагодетелнийт ни цар и господар султан Абдул Азис, кому всевийшний Бог да подарува долгоденствие за доброто на всите му поданници, коих Божие промишление положило ие под сенката на доброжелателнийт негов скиптр, като сме естественно отделени от гърцското у държавата духовенство,...

Редакционна бележка на в. „България” за конфликтите в Охрид, Солун и Битоля във връзка със засилването на българското учебно дело

12 март 1860 г.

 Новинити ни от Охрида са твърде чудни, до толко чудни щото са първични в родът си между нашити българи.

Молба от битолчани до руския консул за подпомагане на българските църкви и училища

[Битоля], 28 март 1875 г.

Всеки познава с какви жертви Битолската българска община сполучи от 1868 г. насам да основе и съхрани народни църкви и училища в един град, заселен в по-голямото си мнозинство от българи. Но понеже населението, което съставя общината и поддържа с помощта си тия богоугодни заведения, принадлежи на по-бедната класа и не беше в състояние да отговори на всичките нужди на училищата.

Писмо от архимандрит Методи Кусев до Николай Игнатиев за необходимостта от обединение на българския народ

[Одрин], 12 февруари 1878 г.

Ако е истина, че при всичките положени от вас старания се видя вече за невъзможно по диктуването на други, види се, по-важни интереси да се освободи и другата почти половина част от народа ни, която имала злочестината да населява провинциите на Тракия и Македония, гдето се намира най-чисто българското население, и именно в първата и в болшинството от другите племена, тогава тези злощастници, които най-много са страдали от турското иго и от гнета на гръцкото духовенство, като претерпяха още и последните ужаси и разорения, последвани от настоящата война, вярваме, че в заключението мира не ще бъдат така изоставени, и нямаме никакво съмнение, че ще направите нещо и за тях, щото ако не е възможно да се улучши за сега състоянието им, поне да не се намерят, на часа още от провъзгласяването [на] мира, в по-незавидно от първото си положение, което им приготовлява самото отцепване от тените братя не само в политическо, [но] по-лошото, и в църковно отношение.

Молба от представители на българската църква, изпратена от Цариград до Николай Николаевич, за незабавно навлизане на руските освободителни войски в Македония

[Цариград], 7 април 1878 г.

Победоносното руско оръжие, освобождавайки толкова дълго угнетявания досега под турско иго нещастен наш български народ, го задължи навеки да бъде признателен на Русия и на нейния помазаник великия освободител на българите и да се моли искрено за дълголетието и благоденствието на Негово императорско величество и на Неговия августейши дом.

Обръщение на българи от Македония до великите сили с искане да не ги откъсват от България

Солун, 20 май 1878 г.

Познати са вече на цел свет вековните страдания и мъки, на които беха беззащитно изложени християните под турското фанатическо господство.

 
2.3.1 ИЗЛОЖЕНИЯ И ПРОТЕСТИ ДО ЦАРИГРАД, ПРАВИТЕЛСТВА, ОРГАНИЗАЦИИ И ОТДЕЛНИ ЛИЦА
  Резултати 1 - 5 от 10
1 2  следваща
Писмо от Димитър Миладинов до Виктор Григорович за издирването на български народни песни и старини от Македония
Писмо на българите от Кукуш до папа Пий IX за недоволството от Цариградската патриаршия и желанието да приемат католицизма
Писмо от Константин Миладинов до епископ Йосип Щросмайер относно заслугите му за отпечатване на Българските народни песни
Писмо на Райко Жинзифов до Пьотр Бартенев за живота на братя Димитър и Константин Миладинови
Писмо от българи от Солунско до султан Абдул Азис с молба да бъдат включени в групата българи, които не признават гръцкото духовенство

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010