english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif28.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
2.1.2. ИЗВОРИ ОТ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ, ПУБЛИЦИСТИ, УЧЕНИ
Из “Световна хроника” от немския хронист и богослов Леонард Хефт за град Костур 1072-1075 г.

1072-1075 г.

Трудът на Л. Хефт „Световна хроника”, написан през 1072-1075 г. в Регенсбург, обхваща събития от сътворението на света до 1075 г.

Из “Поклонническо пътуване” на немския рицар Арнолд фон Харф с данни за Македония, наречена от него “другата България”1496–1499 г.

1496–1499 г.

“След това от Одрин до Пловдив изминахме два дневни прехода. Пловдив е също един хубав град, който преди време е принадлежал на гърците... Този град принадлежи към областта Тракия. ...

Из пътеписа на барон Луи-Огюст Феликс Божур за географията на селищата и българското население в Македония 1829 г.

 1829 г.

“Вериа, старата Берея, е разположена в подножието на планината Бермиус, Сиатиста – на един малък приток на Халиакмон, Костур, старият Целетрум, край едно езеро, на което е дал името си, и върху едно плато, което отделя водите на Биклища от тези на Еригон Последният град е единственият, който има някакво военно значение, понеже той е обграден със стени и построен върху един полуостров в езерото, чийто много тесен провлак може лесно да се отбранява. Костур и Вериа са доста населени, всеки със седем до осем хиляди жители, гърци и турци смесено; но Сиатиста, която е била населена почти изключително с гърци, изглежда обезлюдена, както Коджиани и Гревена след последните ужаси в Турция.”

Из „Географско описание на Албания” на гръцкия йеродякон Косма Теспрот за селища в Западна Македония, където живеят българи 1833 г.

 1833 г.       

“Окръгът Корча обхваща около 50 села. От тях едната трета са християни, а останалото мохамедани. По-значителни са Воскопол или Москопол, Виткуки, Каменица, Флиоки, Бобощица, Дреново, Бория, Боскoпи и други. Общо къщите наброяват почти 2400 и 22000 души според извършеното там царско преброяване. ...

Из съчинението на английския топограф и нумизмат Уилям Мартин Лийк за географията, езика, историята и етнодемографията на населението в Македония 1835 г.

1835 г.

Познанията на свещеника по география и история не стигат по-далеч от завоюването на тази страна от българите, която земя той смята, че е част от Παλαιά Βουλγαρια, или Стара България,, покорена и отчасти населена с албански грабители.

Откъси от пътеписа на немския професор Аугуст Гризебах за езика, обичаите и нравите на местното българско население в Македония

1839 г.

Пътуване от Солун до Водена [Воден]

Из пътепис на руския учен проф. Виктор Григорович за историята, езика и училищното дело на българското население в Македония

 1844–1845 г.

Единадесет месеца прекарах из областите на Европейска Турция. В тази още малко известна страна имах щастието да събера няколко, струва ми се, полезни за науката сведения.

Из пътепис на френския учен Ами Буе за народностния произход и религиозната принадлежност на жителите на Македония

1854 г.

[…]
ЦЕНТРАЛНА ТУРЦИЯ, МАКЕДОНИЯ И ГОРНА АЛБАНИЯ 1844–1845 г.

Из предговора на босненския археолог и фолклорист Стефан Веркович към сборник с народни песни на македонските българи

1860 г.

Пътувайки повече от девет години из Македония и околните земи на Европейска Турция, за да издирвам както наши народни славянски старини и паметници, така и класически древни паметници от различни народи, имах възможност покрай главната си работа да събера и една сбирка български народни песни, която сега, ето, напечатана, съобщавам на света и особено на българските и на другите славянски любители на нашата народна словесност и литература.

Из съчинения на руския учен архимандрит Антонин (Андрей Иванович Капустин) за пътешествието му в Македония, народностния състав в областта и за историята и съдбата на българите

ПЪТУВАНЕ ИЗ РУМЕЛИЯ

Май-юни 1865 г.
 [...]
Яница, 19 май 1865 г., сряда
Името на това място показа, че вече сме в земята на славяните. Официалното название на градчето обаче звучи по турски. То е Енидже.

Из книгата на английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби “Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция” за географски особености в Македония, за нравите, бита и църковно-училищното дело на българите в областта

 

1867 г.

България, гледана от Солун

Вече споменахме, че по географско разположение Солун е български град. С други думи, той с едно от пристанищата на страната с население, говорещо славянски език, която се простира от Егейско море до река Дунав.

Из пътеписа на руската пътешественичка М. Ф. Карлова „Турската провинция и нейният селски и градски живот....” за бита, поминъка и обичаите на българите и другите етноси в Македония и Албания

1868 г.


ТУРСКАТА ПРОВИНЦИЯ И НЕЙНИЯТ СЕЛСКИ И ГРАДСКИ ЖИВОТ.
ПЪТЕШЕСТВИЕ ИЗ МАКЕДОНИЯ И АЛБАНИЯ  

През есента на 1868 година ми се удаде случай да пътешествувам из страна, която, струва ми се, нито една рускиня не беше посещавала дотогава.

Из книгата на известния етнограф, археолог и художник Феликс Каниц “Дунавска България и Балканския полуостров” за числеността и етническите граници на българите

 1876 г.

[...]
Сравнявайки с посочената тук линия, вътре в която били разпръснати на изток и на юг от Илирийския полуостров поселенията на древните славянски племена, с територия, заемана от днешните български славяни, ние виждаме с учудване, че последните са загубили много малко земи въпреки. всички неблагоприятни условия, заобикалящи ги, въпреки буйния турски поток, мъкнейки мътните си вълни през тях. Действително покрайнините на българските области били страшно оглозгани от сърби, гърци, албанци и турци.

Из труда на Константин Иречек „История на българите” за населението в Македония

1878 г.

Из „История на българите”
Притурка
Поселения и численост на българите 1878 г.

Българите населяват древните области Мизия, Тракия и Македония ...

Из труд на Густав Вайганд за историята, езика и етнодемографията в Македония

1924 г.

БЪЛГАРИНЪТ КАТО ЗЕМЕДЕЛЕЦ И ЗАНАЯТЧИЯ

[…] Както в самата България, така и в Северна Македония занаятчиите са обединени в еснафи, организация, която същевременно гарантира и едно национално обединение и създава основа, върху която се изграждат църковно-националните тежнения.

 
2.1.2. ИЗВОРИ ОТ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ, ПУБЛИЦИСТИ, УЧЕНИ
  Резултати 1 - 5 от 15
1 2 3  следваща
Из “Световна хроника” от немския хронист и богослов Леонард Хефт за град Костур 1072-1075 г.
Из “Поклонническо пътуване” на немския рицар Арнолд фон Харф с данни за Македония, наречена от него “другата България”1496–1499 г.
Из пътеписа на барон Луи-Огюст Феликс Божур за географията на селищата и българското население в Македония 1829 г.
Из „Географско описание на Албания” на гръцкия йеродякон Косма Теспрот за селища в Западна Македония, където живеят българи 1833 г.
Из съчинението на английския топограф и нумизмат Уилям Мартин Лийк за географията, езика, историята и етнодемографията на населението в Македония 1835 г.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010