english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif27.02.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
2.1.1. ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Франц фон Соретич до австрийския генерален консул в Солун Карл фон Баум за Битолско

Битоля, 8 март 1860 г.

Румелийският еялет или цивилното – и генералгубернаторство на Румелия обхваща някогашните древномакедонски провинции.[...]

Писмо от австрийския генерален консул в Солун Карл фон Баум до вицеконсула в Битоля Франц фон Соретич за настроенията сред българите в града и българския църковен въпрос

Солун, 15 март 1860 г.

[...] Въпреки че данните, съдържащи се във Вашия доклад от 23-ти миналия месец, изцяло не отговарят на истината, то те представляват за императорската и кралската интернунциатура дотолкова интерес, доколкото са симптом за настроенията. Поради поръчение от високо място Ви моля да не изпускате от очи настроението на българите и от време на време да ме уведомявате за сведенията по този повод, също и да се уверите, дали между тях курсират политически интриги и доказуемо ли е от коя страна идват.

Из доклад на австрийския вицеконсул Франц фон Соретич до генералния консул Карл фон Баум в Солун за развитието на българското църковно-просветно дело и арестуването на Димитър Миладинов

Битоля, 4 април 1861 г.
   

Руският консул, за чието пристигане от дълго време се носеха слухове, действително пристигна в петък, 29 март т. г. в Монастир и, следвайки отправената му чрез [дотогавашния] руски консул Мустаридес покана от страна на г-н Калвърт, се настани за 48 часа в английското консулство.

Писмо на австрийския генерален консул в Солун Карл фон Баум до вицеконсула в Битоля Франц фон Соретич за българския църковен въпрос

Солун, 28 април 1861 г.

[…] Без да се спирам на религиозната страна на въпроса искам да отбележа от политическа гледна точка, че Портата се стреми на първо място към оставането на православните българи в лоното на тукашната гръцка Патриаршия. Там, където това не е възможно, тя смята преминаването към католическата религия за по-малко обезпокоително от образуването на отделна славянска православна църковна общност.

Доклад от вицеконсула в Битоля Франц фон Соретич за дейността и арестуването на Димитър Миладинов

Битоля, 30 май 1861 г.

Във връзка с нареждането от 28 април, знак 330 мога да съобщя на В[аше] в[исокоблагородие], че Н[егово] превъзходителство] Абдул Керим паша ме запозна поверително със съчиненията и книжата на арестувания учител от Струга Миладинов, които са написани, изключая написаните на гръцки писма, на известното ми българско наречие на кирилица. От тях добих твърдата увереност, че до момента на арестуването си Миладинов енергично е действувал не в полза на унията с римския Свети Престол, а за отделянето на българите от гръцката Патриаршия и за основаването на отделна българска православна църковна общност.

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Леополд Заксл до генералния консул в Солун Карл фон Баум относно слуха за обединение на българите в Османската империя

Битоля, 1 август 1861 г.

Тия дни една твърде почитана личност ми съобщи поверително, че българският учител Васил Манчович, за присъствието на когото при френските лазаристи се споменава в служебния ми доклад от 14 март т. г., № 47, е получил писмено съобщение от Щип (провинция Ниш), че наскоро всички българи от Османската империя трябва да бъдат обединени и досега само още 4 подозрителни личности се мъчат да отклонят това обединяване; но има надежда, че и те постепенно ще се присъединят към общността.[...]

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Леополд Заксл до генералния консул Карл фон Баум в Солун за пътуванията на католически свещеници сред българите около Янина

Битоля, 1 август 1861 г.

[…] Миналата неделя, на 28 м. м., двамата католически свещеници-лазаристи г-н Турок и г-н Канде пристигнаха от Солун.

Писмо от епископ Щросмайер до Херберт Ротенльовен, министър на външните работи на Австро-Унгария, във връзка с арестуването на Константин Миладинов

29 октомври 1861 г.

Преди няколко месеца един млад български писател на име Константин Миладинов отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали.

Из донесение на руския консул М. Хитрово до граф Николай Игнатиев с данни за етнодемографията и поминъка на населението във Велешко

Битоля, 1 март 1862 г.

Нито в един от градовете на тукашната област аз не съм срещал толкова развито в гражданско отношение българско население, колкото във Велес.  

Из доклад на австрийски вицеконсул Леополд Заксл в Битоля до генералния консул в Солун Карл фон Баум за пребиваването на Найден Геров в града

Битоля, 26 юни 1862 г.

Императорският руски вицеконсул г-н Геров от Филипопол пристигна тук миналия понеделник през Дупница, Кюстендил, Велес и Прилеп, все български градове.

Писмо от вицеконсула в Битоля Леополд Заксл до австрийския интернунций в Цариград Антон фон Прокеш Остен за мисията на Найден Геров в Битоля

Битоля, 3 юли 1862 г.

[…] Имам честта най-почитателно да съобщя; на Ваше превъзходителство, че пристигналият тук през Дупница, Кюстендил, Велес и Прилеп на 23 миналия месец руски императорски вицеконсул г-н Геров от Филипопол се завърна отново на своя пост на 1 т. м. през Прилеп, Велес, Щип, Кратово и Радомир.

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Франц фон Зелнер до интернунция в Цариград Антон фон Прокеш за настроенията сред българите и другите етноси в Македония

Битоля, 11 декември 1862 г.

Относно разузнаването на терена, доколкото се отнася до провинция Македония, най-предано си позволявам да докладвам следното.

Из донесение на руския консул в Битоля М. Хитрово до руския посланик в Цариград Е. Новиков за потребността от засилване на българската просвета в Македония

Битоля, 16 януари 1864 г.

Македония, откъсната от останалия южнославянски свят, отдавна напълно се е подчинила на гърцизма...

Из донесение на руския консул М. Хитрово до цариградския посланик Е. Новиков за дейността на Мустрев за развитието на българското образование в Охрид

Битоля, юли 1864 г.

По професия Мустрев е самарджия. Той се занимава с изработването на самари – дървени товарни седла, от което получава твърде скромни средства за съществуване.

Из донесение на руския консул М. Хитрово до граф Николай Игнатиев за националното пробуждане на българите в Струга и Охрид и за заслугите на братя Димитър и Константин Миладинови

Битоля, 6 август 1864 г.

Кичевският окръг образува особена каза под управлението на мудир, зависещ непосредствено от битолския генерал-губернатор.

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до интернунция в Цариград за дейността на лазаристите в града и отношението им към българите-католици

Битоля, 27 октомври 1864 г.

Г-н Боре, лазаристки настоятел и главен надзорник на всички заведения на гореспоменатия орден в Ориента, пристигна тук на 6 т. м. от Солун за инспекция на мисията, която след неотдавнашното пристигане на един полски духовник се състои от трима свещеници и един мирянин. .

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до интернунция в Цариград за желанието на 80 български семейства от Велес да станат протестанти

Битоля, 9 февруари 1865 г.

80 български фамилии от Кьопрюлю (пазарно селище на 18 часа път оттук, населено изключително от българи и наречено Велес), както и много от околните селища взеха решение да приемат протестантската вяра и помолиха чрез пратеници тукашния английски консул г-н Калвърт за мисионери, които да дадат указания за предписанията на богослужението.

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до интернунция в Цариград за положението на българското население в региона

Битоля, 4 май 1865 г.

Инспекционна обиколка на губернатора Хюсни паша в Дебър и Призрен

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до интернунция в Цариград за отношението на властите към българите-униати от Македония

Битоля,18 май 1865 г.

Супериорът на лазаристите монсиньор Льо Павек връчи на английското консулство, натоварено с изпълнение на задълженията на френското вицеконсулство и на нашата служба препис на своя протест против незаконните действия на местните власти, наредили отвеждането с жандарми на намиращия се от няколко седмици в затвора за длъжници българин-униат, шивача Нуно Мойсов в Тиквеш (българско село, намиращо се на 14 часа път от Монастир).

Съобщение от австрийския вицеконсул Паул Окули до интернунция в Цариград за опустошаване на църква от въоръжени турци близо до Ресен

Битоля, 12 юли 1865 г.
 

Няколко въоръжени турци, отправили се преди няколко дни на коне от намиращото се в околността на Ресен (българско пазарно средище на 6 часа път от тук) тяхно село към Ресен с цел да вземат невяста, спрели на връщане край гръцката църква, обстрелвали я известно време с пистолети и пушки, като счупили всички прозорци, врати, свещници и църковни принадлежности, влезли след това с конете в църквата и я омърсили, след което продължили пътя си, като надавали радостни викове.

Съобщение от австрийския вицеконсул Паул Окули в Битоля до интернунция в Цариград относно създаване на отдел за изучаване на български език в местното гръцко училище

 Битоля, 24 декември 1865 г.

Тукашната българска община, наброяваща над 15000 души, вече от много години настоява пред съответните губернатори за изграждане на българско училище, но не получава разрешение, тъй като гръцкото духовенство винаги се е възпротивявало.

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до австрийския интернунций в Цариград за дейността на българския учител Васил Манчов

Битоля, 2 май 1866 г.
   

Българинът г-н Манчов, който даваше тук уроци на своя роден език и по френски, вчера беше отведен с жандарми в Свищов, защото доставял на излизащия в Константинопол български вестник „Турция" статии срещу губернатора и като усърден разпространител на идеята за независима българска църква се стремял да спечели привърженици сред своите сънародници. С тази цел открил безплатно училище за български деца, но по заповед на губернатора трябвало да го закрие.

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до австрийския интернунций в Цариград за пристигането на българския униатски епископ Рафаил Попов и за българския облик на Прилеп, Тиквеш, Велес и Битоля

Битоля, 19 септември 1866 г.

На 14 т. м. от Солун пристигна тук заедно със своя дякон българският униатски епископ монсиньор Рафаел Попович, чието седалище е в Одрин.

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за църковно-училищни конфликти между българи, гърци и власи в Прилеп

Битоля, 11 март 1868 г.

По нареждане на Патриарха тукашният архиепископ Пелагоний отиде в Прилеп (голямо пазарно селище, отдалечено на 6 часа от Монастир, обитавано предимно от българи), за да изглади съществуващите от доста дълго време разногласия между българската и гръко-влашката общини.

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за избирането на български църковни настоятели за църквата „Света Неделя” в Битоля, въпреки протеста на гърци и власи

Битоля, 16 октомври 1868 г.

Намиращата се извън пределите на този град църква „Света Неделя" (Доминика), която беше построена преди 7 години със средствата на българската община и в която от година и половина богослужението се извършва на български език, имаше досега заедно с градската църква „Свети Димитър" едни и същи настоятели от гръцката и влашката националност.

 

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за българо-влашки разпри при разрешаването на църковния въпрос във Велес

Битоля, 22 януари 1869 г.

Едва получил телеграфически известието за станалото във Велес сбиване между българите и власите, при което, както се говори, и от двете страни имало няколко убити и ранени, тукашният губернатор Ахмед паша, придружен от новия помощник (муавин) Георг Берович, замина незабавно на 16 т.м. за Велес, откъдето до днес не се е завърнал.

 

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за нежеланието на българите в Прилеп и Велес да приемат гръцки свещеници в своите общини и църкви

Битоля, 30 юли 1869 г.

Когато дяконът на тази митрополия неотдавна отиде в Прилеп (отдалечено на 6 часа оттук пазарно селище) да прочете писмото на Патриарха за избирането на нов архиепископ на Монастир, българите там му заявиха, че те нямат нищо общо с гръцката Патриаршия и при четенето на нейното писмо всички на момента ще напуснат църквата. Дяконът се върна тук, без да е изпълнил задачата си.

 

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград относно желанието на българите в Битоля да отхвърлят гръцката Патриаршия от църковно-училищното дело

Битоля, 17 септември 1869 г.

Вследствие решеното от българите във Велес и Прилеп непризнаване на гръцката Патриаршия, за което най-предано съобщих на Ваше превъзходителство с доклад от 30 юли т. г., новоопределеният за Монастир архиепископ Партений, който преди около 3 месеца пристигна в Константинопол от Янина, където също беше архиепископ, ще трябва да отложи идването си тук, тъй като и тази българска община, наброяваща над 15 000 души, подтикната от нейния тукашен комитет, сега възнамерява да се отдели от гръцката Патриаршия.

 

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за отделянето на българите в Охрид от гръцката Патриаршията

Битоля, 24 септември 1869 г.

Българите в Охрид, малък град на 12 часа от Монастир, разположен на едноименното езеро, неотдавна се отделиха от гръцката Патриаршия и обявиха на своя епископ Мелетий, наречен преспански деспот, обединяването си с българската църква. Сега те избраха от своята среда някои видни мъже, на които бе възложено ръководството на проблемите на общността без намесата на гръцкото духовенство.

 

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за назначаването на български учители и за въвеждане на българския език в богослужението в Костурско

Битоля, 1 октомври 1869 г.

Жителите на отдалеченото на 20 часа оттук градче Костур (Кесре) са албанци и гърци, но всички села около Костур до Караферия се обитават изцяло от българи, в чиито селски училища не се учи български, а гръцки език.

 

Информация от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за победата на българите над гърците в църковно-училищната разпра в Битоля

Битоля, 17 декември 1869 г.

Откакто губернаторът Ахмед паша показа на тукашния архиепископ Партений заповедта на Портата, според която никой не бива да пречи на българите да се отделят от гръцката патриаршия, той се видя принуден да съблюдава безучастно поведение спрямо исканията на българите, свързани понякога и с размирици, когато те неотдавна тук с взлом отвориха едно гръцко училище в техния квартал, унищожиха всички гръцки учебници, назначиха български учител и освен това извикаха обратно от Велес отпратените от Партений български свещеници, за които най-предано съобщих на Ваше превъзходителство на 12 ноември т.г., като наредиха богослужението в разположената извън града църква „Света Неделя" да се извършва на български език.

 

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за прогонването на гръцки свещеник от българите в село Загоричани, Костурско

Битоля, 4 март 1870 г.


Православният гръцки епископ Никифорос в Костур (Кесре) изпратил своя дякон в Загоран (Загоричене), голямо село на около 3 часа от Костур, да склони жителите, които са само българи, да изгонят българския учител и да подпишат съставения от самия Никифорос адрес.

 

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до шарже д`афера в Цариград за радостта на българите, получили право за независима църква и за строеж на храм

Битоля, 7 март 1872 г.

Ръководителите на тукашната българска община едва получиха окончателната новина за своята независимост от гръцката Патриаршия и в своята малка църква, отдалечена на един час извън града, наречена „Света Неделя", организираха тържествено богослужение, на което присъстваха почти всички българи, техните жени и деца и където се пяха хвалебствени химни в чест на султана.

 

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до австро-унгарския пълномощен министър в Цариград за разграбване на стари български църкви

Битоля, 14 март 1872 г.

Построените преди много години в съседните български селища Лашец, Негоджан и Велушино (отдалечени от Монастир на 3–8 часа) каменни църкви неотдавна били отворени с взлом, сребърните съдове били иззети, всички икони унищожени, прозорците били счупени, а църковните столове били изгорени пред олтаря.

 

Информация от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до пълномощния министър в Цариград относно слуховете за въстание на българското население в Прилеп и Велес

Битоля, 27 февруари 1873 г.

В приложение към моето най-покорно съобщение от 20 т. м. си позволявам да доведа до височайшето Ви знание, че губернаторът Решид паша вчера се завърна тук от Прилеп и вследствие направените от него най-точни проучвания се е убедил, че на българите нито в Прилеп, нито във Велес, нито в другите 7 окръга на тази провинция никога не им е минавало през ум да подклаждат бунт, да не говорим за въстание, срещу турците.

 

Информация от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до пълномощния министър в Цариград за съвета на Прилепската община

Битоля, 15 май 1873 г.

В приложение към моето най-покорно съобщение от 2 т. м. няма да пропусна да доведа до знанието на Ваше благородие, че губернаторът Рашид паша се завърна преди 5 дни от Прилеп.

Сведения за просветното дело в Македония, изпратени от руския консул в Солун до директора на Азиатския департамент в С. Петербург по искане на Славянския комитет в Одеса

Одеса, 8 юни 1873 г.

Нашият консул в Солун ми представи списък на градовете и българските села в Македония, които се нуждаят от създаване на народни училища, както и бележки за нуждите на създадените преди училища.

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до пълномощния министър в Цариград за нежеланието на четири хиляди български семейства – поклонници, богослужението в манастира „Св. Наум” край Охрид да е на гръцки език

Битоля, 10 юли 1873 г.

Архиепископите на Корча и Преспа поискали богослужението в разположения на Охридското езеро манастир „Св. Наум" по повод празника на манастира на 5 т. м. да се изнесе на гръцки език, а четирите хиляди български семейства, дошли на поклонение от околните селища, настоявали то да бъде, както и по-рано, на български.

Донесение на руския консул Виктор Максимов до посланика в Цариград граф Николай Игнатиев относно църковния въпрос в Битолско

Битоля, 14 октомври 1873 г.

Тукашният австроунгарски консул г. Окули смята Битоля заедно с нейните околности за „България” и твърди, че след идването тук на българския митрополит гръцкият йерарх трябва да напусне страната поради липса на енориаши, поради липса на приходи за поддържане на своята митрополия.

 

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до пълномощния министър в Цариград за гръцката пропаганда в Македония

Битоля, 4 декември 1873 г.

Господата Пападопулос, началник отдел в Министерството на външните работи, и Катикиотис, консул в Солун, които по поръчение на своето правителство наблюдават гръцките консулства в Кавала, Енос, Монастир и Серес, пристигнаха тук на 29 ноември от Охрид.

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до пълномощния министър в Цариград за тържественото посрещане на митрополит Натанаил от българското население в Охрид

Битоля, 23 април 1874 г.

Назначеният за Охридската епархия (Преспа – Охрид) български митрополит Натанаил пристигна тук на 19 от Константинопол. Минал е по пътя през Солун, където останал 2 седмици, Воден и Острово.

 

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за издевателства над българи в Прилепско, където българското население е преобладаващо

Битоля, 14 май 1874 г.

[…] Пашите прекарали 10 часа в консултации, после всеки се завърнал на своя пост. Междувременно обаче завчера тук пристигна от Прилеп новината, че в полските оврази били намерени двама убити и обезобразени българи.

 

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до шарже д`афера в Цариград за протеста на българските свещеници и общини от Дебър, Щип, Кичево и околните села срещу заплахите към българско население, присъединило се към Екзархията

Битоля, 17 септември 1874 г.

Общинските ръководители и духовниците на българите от Дебър, Щип, Кичево и околните села връчиха на генералния губернатор и маршал Али Саиб паша адреси на техните общини във връзка с признаването на Екзархията.

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за заплахите към българското население в Кичевско и Дебърско, признало върховенството на Българската екзархия

Битоля, 12 ноември 1874 г.

Поп Козма, българин, игумен на манастира „Пречиста Богородица" (света Мария), който се намира в отдалечения на 18 часа път оттук български окръг Кичево, неотдавна се отказал от Патриаршията, преминал към Екзархията и подтикнал към това жителите на назования окръг, както и тези на Дебър, които чрез пратеници съобщили решението си на тукашния валия маршал Али Саиб паша.

Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за желанието на българското населението в Кичевско да се присъедини към Екзархията

Битоля, 17 декември 1874 г.

Заплахите на гръцкия епископ в Кичево Антим към българите, защото настояват на непризнаването на Патриаршията и на преминаването си към Екзархията, нямаха успех, въпреки че по молба на епископа каймакаминът нареди да се разгласи решението на Портата, че на всички онези българи, които един път вече са се обявили за Патриаршията, не се разрешава преминаването към Екзархията.

Информация от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за споровете за богослужението в Ресен

Битоля, 21 януари 1875 г.

Разположеното на 8 часа оттук пазарно селище Ресен има население от 350 семейства, изключително българи. 240 от тях признават Екзархията, останалите 110 – Патриаршията.

Съобщение от австрийския вицеконсул в Битоля Паул Окули до посланика в Цариград за опожаряването на манастира и църквата „Свети Наум” край Охрид, посещавани ежегодно от 6000-8000 български семейства

Битоля, 18 февруари 1875 г.

Вчера от Охрид пристигна тук телеграфическото известие, че манастирът и църквата „Свети Наум", разположени на Охридското езеро и построени през XI от назования светец, напълно са изгорели.

Руският консул В. Максимов препраща молбата на битолските български епитропи за въвеждането на българския език в училищата

Битоля, 26 април 1875 г.

Чест имам при това да представя на благосклонното внимание на Ваше превъзходителство молбата на епитропите на българската община в Битоля.

 

Из проект за органически правилник, изработен на Цариградската конференция на посланиците за създаване на две автономни български области

декември 1876 – януари 1877 г.

Ще бъдат образувани от долупосочените територии и съгласно с приложената тук карта два вилаета (области), които ще бъдат управлявани според по-долу изложените подробни форми.

 

Писмо от Стефан Веркович до Владимир Ламанский за границата между сърби и българи и сръбските претенции към чисто български земи

17 март 1878 г.

[…] Аз не зная кога ще бъда там, но тъй като сега се решава съдбата на Балканския полуостров, то смятам за уместно да Ви изпратя копие от писмото, което писах на 6/18 декември миналата година, само за да обърнете внимание на истинската граница между българи и сърби не само в етнографско, но и в географско отношение, като предварително казвам, че тук Русия за славяните е като майка за децата си.

 

 
2.1.1. ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
  Резултати 1 - 5 от 50
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10  следваща
Из доклад на австрийския вицеконсул в Битоля Франц фон Соретич до австрийския генерален консул в Солун Карл фон Баум за Битолско
Писмо от австрийския генерален консул в Солун Карл фон Баум до вицеконсула в Битоля Франц фон Соретич за настроенията сред българите в града и българския църковен въпрос
Из доклад на австрийския вицеконсул Франц фон Соретич до генералния консул Карл фон Баум в Солун за развитието на българското църковно-просветно дело и арестуването на Димитър Миладинов
Писмо на австрийския генерален консул в Солун Карл фон Баум до вицеконсула в Битоля Франц фон Соретич за българския църковен въпрос
Доклад от вицеконсула в Битоля Франц фон Соретич за дейността и арестуването на Димитър Миладинов

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010