Македония под османска власт XV – XIX век


 

В края на XIV в. областта попада във владение на османските турци. Въпреки че началните години на чуждото управление, според думите на някои изследователи, имат характера на “военна окупация” – режим, при който властта е в ръцете на военачалник и неговото обкръжение, постепенно тук се установяват и представители на други “класически” османски институции – най-вече кадии, различни администратори и лица, ангажирани с ислямския култ. Това води до установяване в областта на режим, който е характерен и за другите части на българските земи, намиращи се под османска власт.

Населението е обложено с различни данъци и повинности към държавата, а част от него е въвлечено и във военната система на османците, особено през ранните векове на владичеството, когато има случаи на регистрации на местни християни като войнюци и спахии. В същото време, поради важността на пътя през Дупница, Кюстендил и Скопие за затвърждаване на османската власт в Босна и за походи към Албания и Венецианските владения в Далмация, в началните години на османското владичество започва мащабно строителство на мостове. Естествено всички строежи на властите са извършени от местното население.

Българите от областта попадат под политическата власт на султана, а в духовно отношение продължават да са под юрисдикцията на Охридската архиепископия. Всъщност новите завоеватели не само не посягат на териториалния обхват и статута на Охридската българска архиепископия, но са и заинтересовани да я подкрепят. След падането на Търново, в началото на XV в. към Охридската архиепископия са присъединени Софийската и Видинската епархия, а след завладяването на Цариград (1453 г.), не без съдействието на османските власти, Охридската българска архиепископия успява да присъедини към диоцеза си и епархиите на сръбската Ипекска архиепископия. Така в състава и влизат 33 епархии: 13 в Македония – Охридска, Гребенска, Костурска, Струмишка, Мъгленска, Битолска, Кичевска, Дебърска, Положка, Скопска, Кратовска (или Мороздвижка), Банска (Кюстендилска) и Преспанска; 5 в Албания, 14 в сръбските земи и една в Моравско. Постепенно обаче, под натиска на Цариградската патриаршия, диоцезът на архиепископията се свива и около средата на ХVII век обхваща “едва” 9 митрополии и 5 епископии. В този териториален обхват архиепископията се запазва почти без промени чак до 1767 г.




Митрата на охридския архиепископ

Интересни данни за вътрешния живот на Охридската българска архиепископия и отношенията й с османската държава съдържат протоколите на битолския кадия, където са регистрирани голям брой султански берати. От тях става ясно например, че охридският архиепископ наема еничари за телохранители (ясакчии); че през 1641 г. за битолски митрополит е назначен Йосиф, който заплаща 5000 акчета за дадения му берат; през 1641 г. друг Йосиф плаща 16 400 акчета, за да получи берат за митрополит на Битоля, Прилеп и Лерин; през 1647 г. таксата (пешкеш) за охридски архиепископ е повишена на 1000 жълтици (104 000 акчета), но тъй като никой не могъл да внесе такава голяма сума, в продължение на 3-4 години длъжността остава вакантна.

Несъмнено съществуването на тази църковна институция дава възможност за запазване и развитие на славянската писменост и книжнина. С изключение на най-западните и най-южните епархии, в Северна, Централна и Източна Македония се очертава българска зона на грамотност, където употребата на гръцкия език е силно стеснена и се запазва предимно в градовете. На територията на архиепископията има и около 140 манастира, в повечето от които младежи се обучават на четмо и писмо, преписват се съчинения на стари автори, размножава се църковна литература, съчиняват се нови произведения. Известни са книжовните средища Охрид, Битоля, Скопие, Кратово, София и други, от които са познати имената на над 40 книжовници – сред тях писатели като Владислав Граматик, Мардарий, Димитър Кантакузин, Матей Граматик и др. Сътворената от тях книжнина не само запазва и предава на поколенията българската грамотност, но разказва за българското минало, за български царе и патриарси, за мъченици на християнската вяра.

В македонската област се раждат и двама от най-бележитите български книжовници от XVIII в. – Христофор Жефарович и Паисий Хилендарски. Жефарович, този “ревнител на българското отечество”, е роден в Дойран. Оставя няколко книги и литографии. Но съчинението, което вписва името му в историята на българската и южнославянската възрожденска литература, е “Стематография”, отпечатана във Виена през 1741 г. В нея са представени гербовете на няколко славянски държави, изображения на български и сръбски царе и светци, бележки и стихотворения, които изясняват изображенията, както и особеностите на отделните страни и народи. В “Стематографията” е представен и българският герб – лъв с корона на главата.

В стиховете и в бележките Жефарович характеризира българите като “славни със своята сила”, владели много земи и кралства, живели свободно в миналото. Това са същите мотиви, които по-късно използва Паисий, за да обоснове по-широко историческото право на българите в своята “История славянобългарска”.


В тази малка книжка, редица изследователи виждат и началото на Възраждането, не само на Македония, но и на всички земи, населени с българи.


В края на XVII в. българите от областта правят и опити отхвърляне на властта на султана. През 1689 г., когато войски на Хабсбургите се спускат на юг в Североизточна Македония, хайдутският войвода Карпош застава начело на голям освободителен опит на българското население. След падането на Ниш (септември 1689 г.) Карпош овладява Крива Паланка и Куманово, а през октомври 1689 г. придружен от своите бойци и с други 5000 въстаници посреща австрийската армия в Прищина. Там е провъзгласен за “кумановски крал”, а император Леополд I му изпраща княжеска шапка и му дава генералски чин. След оттеглянето на Хабсбургите водачът на въстанието е заловен. Въпреки това Карпош остава в народната памет – “кумановският крал” е един от най-бележитите въстанически ръководители.

Въпреки че социално-икономическото състояние на българското население в Македония не се различава съществено от това на населението в другите български територии, в областта на книжовността и политическата активност македонските българи дори изпреварват своите сънародници.


     Д-р Християн Атанасов
     Държавна агенция “Архиви”