english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif27.02.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 

Македония под османска власт XV – XIX век

 

В края на XIV в. областта попада във владение на османските турци. Въпреки че началните години на чуждото управление, според думите на някои изследователи, имат характера на “военна окупация” – режим, при който властта е в ръцете на военачалник и неговото обкръжение, постепенно тук се установяват и представители на други “класически” османски институции – най-вече кадии, различни администратори и лица, ангажирани с ислямския култ. Това води до установяване в областта на режим, който е характерен и за другите части на българските земи, намиращи се под османска власт.

Населението е обложено с различни данъци и повинности към държавата, а част от него е въвлечено и във военната система на османците, особено през ранните векове на владичеството, когато има случаи на регистрации на местни християни като войнюци и спахии. В същото време, поради важността на пътя през Дупница, Кюстендил и Скопие за затвърждаване на османската власт в Босна и за походи към Албания и Венецианските владения в Далмация, в началните години на османското владичество започва мащабно строителство на мостове. Естествено всички строежи на властите са извършени от местното население.

Българите от областта попадат под политическата власт на султана, а в духовно отношение продължават да са под юрисдикцията на Охридската архиепископия. Всъщност новите завоеватели не само не посягат на териториалния обхват и статута на Охридската българска архиепископия, но са и заинтересовани да я подкрепят. След падането на Търново, в началото на XV в. към Охридската архиепископия са присъединени Софийската и Видинската епархия, а след завладяването на Цариград (1453 г.), не без съдействието на османските власти, Охридската българска архиепископия успява да присъедини към диоцеза си и епархиите на сръбската Ипекска архиепископия. Така в състава и влизат 33 епархии: 13 в Македония – Охридска, Гребенска, Костурска, Струмишка, Мъгленска, Битолска, Кичевска, Дебърска, Положка, Скопска, Кратовска (или Мороздвижка), Банска (Кюстендилска) и Преспанска; 5 в Албания, 14 в сръбските земи и една в Моравско. Постепенно обаче, под натиска на Цариградската патриаршия, диоцезът на архиепископията се свива и около средата на ХVII век обхваща “едва” 9 митрополии и 5 епископии. В този териториален обхват архиепископията се запазва почти без промени чак до 1767 г.




Митрата на охридския архиепископ

Интересни данни за вътрешния живот на Охридската българска архиепископия и отношенията й с османската държава съдържат протоколите на битолския кадия, където са регистрирани голям брой султански берати. От тях става ясно например, че охридският архиепископ наема еничари за телохранители (ясакчии); че през 1641 г. за битолски митрополит е назначен Йосиф, който заплаща 5000 акчета за дадения му берат; през 1641 г. друг Йосиф плаща 16 400 акчета, за да получи берат за митрополит на Битоля, Прилеп и Лерин; през 1647 г. таксата (пешкеш) за охридски архиепископ е повишена на 1000 жълтици (104 000 акчета), но тъй като никой не могъл да внесе такава голяма сума, в продължение на 3-4 години длъжността остава вакантна.

Несъмнено съществуването на тази църковна институция дава възможност за запазване и развитие на славянската писменост и книжнина. С изключение на най-западните и най-южните епархии, в Северна, Централна и Източна Македония се очертава българска зона на грамотност, където употребата на гръцкия език е силно стеснена и се запазва предимно в градовете. На територията на архиепископията има и около 140 манастира, в повечето от които младежи се обучават на четмо и писмо, преписват се съчинения на стари автори, размножава се църковна литература, съчиняват се нови произведения. Известни са книжовните средища Охрид, Битоля, Скопие, Кратово, София и други, от които са познати имената на над 40 книжовници – сред тях писатели като Владислав Граматик, Мардарий, Димитър Кантакузин, Матей Граматик и др. Сътворената от тях книжнина не само запазва и предава на поколенията българската грамотност, но разказва за българското минало, за български царе и патриарси, за мъченици на християнската вяра.

В македонската област се раждат и двама от най-бележитите български книжовници от XVIII в. – Христофор Жефарович и Паисий Хилендарски. Жефарович, този “ревнител на българското отечество”, е роден в Дойран. Оставя няколко книги и литографии. Но съчинението, което вписва името му в историята на българската и южнославянската възрожденска литература, е “Стематография”, отпечатана във Виена през 1741 г. В нея са представени гербовете на няколко славянски държави, изображения на български и сръбски царе и светци, бележки и стихотворения, които изясняват изображенията, както и особеностите на отделните страни и народи. В “Стематографията” е представен и българският герб – лъв с корона на главата.

В стиховете и в бележките Жефарович характеризира българите като “славни със своята сила”, владели много земи и кралства, живели свободно в миналото. Това са същите мотиви, които по-късно използва Паисий, за да обоснове по-широко историческото право на българите в своята “История славянобългарска”.


В тази малка книжка, редица изследователи виждат и началото на Възраждането, не само на Македония, но и на всички земи, населени с българи.


В края на XVII в. българите от областта правят и опити отхвърляне на властта на султана. През 1689 г., когато войски на Хабсбургите се спускат на юг в Североизточна Македония, хайдутският войвода Карпош застава начело на голям освободителен опит на българското население. След падането на Ниш (септември 1689 г.) Карпош овладява Крива Паланка и Куманово, а през октомври 1689 г. придружен от своите бойци и с други 5000 въстаници посреща австрийската армия в Прищина. Там е провъзгласен за “кумановски крал”, а император Леополд I му изпраща княжеска шапка и му дава генералски чин. След оттеглянето на Хабсбургите водачът на въстанието е заловен. Въпреки това Карпош остава в народната памет – “кумановският крал” е един от най-бележитите въстанически ръководители.

Въпреки че социално-икономическото състояние на българското население в Македония не се различава съществено от това на населението в другите български територии, в областта на книжовността и политическата активност македонските българи дори изпреварват своите сънародници.


     Д-р Християн Атанасов
     Държавна агенция “Архиви”

 

 Print print  Send image

 
2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)
2.1. ЧУЖДЕСТРАННИ СВИДЕТЕЛСТВА
    2.1.1. ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
    2.1.2. ИЗВОРИ ОТ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ, ПУБЛИЦИСТИ, УЧЕНИ
2.2. ДЪРЖАВНО-АДМИНИСТРАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
    2.2.1. СТОПАНСТВО
    2.2.2. ПРОСВЕТА И ЦЪРКВА
    2.2.3. СТАТИСТИКИ
2.3. БЪЛГАРИТЕ ЗА СЕБЕ СИ
    2.3.1 ИЗЛОЖЕНИЯ И ПРОТЕСТИ ДО ЦАРИГРАД, ПРАВИТЕЛСТВА, ОРГАНИЗАЦИИ И ОТДЕЛНИ ЛИЦА
    2.3.2. ПРОСВЕТА И ЦЪРКВА
    2.3.3. НАЦИОНАЛНО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ
    2.3.4. БИТ И КУЛТУРА

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010