english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif26.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
1.1.2. ИЗВОРИ ОТ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ И УЧЕНИ
Сведение за заселването на българи в Македония, според приписка към Манасиевата летопис (1345–1346 г.)

Манасиевата летопис е старобългарски превод на хрониката на византийския историк Константин Манаси, направен от търновския книжовник поп Филип през 1345-1346 г., по повеля на българския цар Йоан Александър (1331-1371). Добавени са и текстове с поучителен характер, тълкувания към “Шестоднев” на Севериан Гавалски и редица приписки с исторически сведения за българите. Съхранява се във Ватиканската апостолическа библиотека

Сведение от византийския историк Прокопий Кесарийски в “История на войните” за славянско нападение в района на Ниш и Солун през средата на VІ в.

“История на войните” е написана от Прокопий Кесарийски през периода 545-553 г. и е съставена от осем книги. В нея подробно са описани войните на Византия срещу перси, вандали и готи, както и политически и църковни събития, на много от които Прокопий е бил очевидец. Тя съдържа много важни и богати сведения за заселването на славяните на Балканския полуостров.

Сведение за заселване на славяни на Балканския полуостров от Йоан Ефески в “Църковна история”, включваща събития от началото на ІV в. до 585 г. и за славяно–византийските отношения през втората половина на VІ в.

“В третата година от смъртта на император Юстин и възцаряването на победителя Тиберий [т.е. през 581] проклетият народ славяни извърши нападение...."

Разселване на българите след разпадането на Старата Велика България, описано от Теофан Изповедник в неговия труд “Хронография”

“Хронографията” на Теофан обхваща периода от 284 до 813 г. За нейното написване той използва съчиненията на Сократ, Созомен, Приск, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и др. Тя е извънредно ценна със сведенията, за създаването и историята на младата българска държава.

Сведение за заселването на българите на юг от река Дунав в Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици от Теофилакт Охридски (кр. ХІ - нач. на ХІІ в.)

Но след като се махнал този народ [аварите], друг, най-беззаконен и най-свиреп народ, наречен българи, нахлул от страните на Скития; като преминал така наречената река Истър и се явил като тежък бич, изпратен от Бога на западните области.

Разказ за заселване на българите, начело с кан Кубер, в Македония през 80-те години на VІІ в. в “Деянията на Св. Димитър Солунски”

“Деянията на Св. Димитър Солунски” е сборник от разкази, писани и допълвани от различни автори по различно време (VІІ-ХІV в.), за чудотворната дейност на светеца в защита на покровителствания от него град Солун. Съдържа ценни сведения за славяни, авари и българи, които липсват в историческите хроники.

Заселване на българите на Балканския полуостров, описано в Дуклянски летопис от ХІІ в.

Дуклянският летопис е съставен през втората половина на ХІІ в. от неизвестен автор, за когото се знае само че е бил свещеник (презвитер) в сръбската област Дукля. Съдържа данни за историята на българската държава при Самуил, за въстанието на българите през 1072 г. в Скопие и др.

Описание на войните на цар Самуил, “господар на цяла България”, срещу Византийската империя преди 986 г. в “Кратка история” от Йоан Скилица

Трудът на известния византийски хронист Йоан Скилица “Кратка история” обхваща периода от 811 до 1057 г. и дава ценни сведения за българската държава при управлението на цар Самуил. Към него деволският епископ Михаил (ХІ в.) прави кратки допълнения, черпени от неизвестен източник.

 
1.1.2. ИЗВОРИ ОТ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ И УЧЕНИ
  Резултати 1 - 5 от 10
1 2  следваща
Сведение за заселването на българи в Македония, според приписка към Манасиевата летопис (1345–1346 г.)
Сведение от византийския историк Прокопий Кесарийски в “История на войните” за славянско нападение в района на Ниш и Солун през средата на VІ в.
Сведение за заселване на славяни на Балканския полуостров от Йоан Ефески в “Църковна история”, включваща събития от началото на ІV в. до 585 г. и за славяно–византийските отношения през втората половина на VІ в.
Разселване на българите след разпадането на Старата Велика България, описано от Теофан Изповедник в неговия труд “Хронография”
Сведение за заселването на българите на юг от река Дунав в Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици от Теофилакт Охридски (кр. ХІ - нач. на ХІІ в.)

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010