Представяне на издание от поредицата „Архивите говорят“


 

От средата на 30-те години на ХХ век България излиза от дългата международна изолация. В навечерието на новия световен конфликт тя се превръща от балкански „заден двор“ в желан икономически и военен партньор. Не липсват и нови надежди за населението в оставените под чужда власт области, вкл. и в Македония, за справедливо разрешаване на българския национален въпрос. Те се засилват след поражението на Югославия и Гърция в т.нар. Априлска война (1941) и особено след навлизането на българските войски в Западните покрайнини и Поморавието, във Вардарска Македония и Беломорието. Публикуваните в сборника документи отразяват българското управление на Вардарския дял на Македония от април 1941 г. до септември 1944 г. По-голямата част от тях са с поверителен характер и са напълно непознати или поне не са известни в цялост за историческата наука. Те са само „брънка” от огромното архивно наследство по темата за второто българско управление във Вардарска Македония – време, през което София се опитва да преобрази цялостния й живот, приобщавайки я към държавния организъм на страната, както и да помогне за житейските нужди на местното население, мнозинството от което е с българското етническо самосъзнание. Документите, съхранявани в архивите на България и Македония се отнасят за пълен с обрати исторически период, доскоро стоящ далеч от изследователското полезрение.
За достойнствата на сборника, представящ истината за българското управление във Вардарска Македония и най-вече за неговата навременна поява говориха проф. дин. Трендафил Митев, председател на Македонския научен институт, доц. д-р Лъчезар Стоянов, ръководител на департамент „История“ в НБУ, д-р Николай Поппетров, изследовател в Института за исторически изследвания при БАН и председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Мартин Иванов.