english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif27.02.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 

“ЕКЗАРХИЯТА Е ОТЕЧЕСТВОТО”

 

Под този надслов, на 8 април 2010 г, преминаха тържествената сесия в аулата Софийския университет “Св. Климент Охридски” и откриването на документалната изложба в Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, посветени на 150- годишнината от Великденската акция и 140-годишнината от учредяването на Българската екзархия.

В приповдигнат, но и академичен дух преминаха и двете събития организирани въпреки икономическата стагнация от ”Държавна агенция “Архиви”, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, СУ “Св. Климент Охридски”, Научния архив на БАН, Национален исторически музей, Църковно-исторически и архивен институт и Националния църковен историко-археологически музей.

“Днес тук политици и държавници няма – заяви във встъпителното си слово проф. дин Иван Илчев, ректор на Софийския университет - няма ги, защото ги няма и светлините на рекламните прожектори. Затова пък го има великото дело на предците ни !”

Проф. д-р Георги Бакалов, председател на ДА”Архиви”, се спря в своето слово на духовния подвиг за свобода от онези години,  съизмерим по значимост по своята  с Априлското въстание и Руско-турската освободителна война.

Доклад за историческото значение на Великденската акция и учредяването на Българската екзархия - първата общобългарска институция в модерно време, легитимен представител и стожер на националната консолидация, изнесе деканът на Историческия факултет доц. д-р Пламен Митев.

Академичната общност и специалистите оцениха високо и изложбата, в която се показват редки и уникални документи и материали за тези събития.
Сред просветената публика бе Националният омбудсман Гиньо Ганев, а църквата бе представена от главния секретар на Св. Синод Стобийски епископ Наум и Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийската митрополия.

Експозицията обхваща периода от 30-те години на ХІХ век – началото на българската църковнонационална борба срещу Вселенската патриаршия в Цариград, както и основите събития в “българо-гръцката църковна разпра” – освещаването на българския храм “Св. Стефан” в патриаршеския кв. Фенер през 1849 г., учредяването и общонационалната дейност на Българската община в Цариград, масовизирането на движението за църковна независимост в българските епархии през 60-те години на ХІХ век, учредяването на Българската екзархия на 27 февруари 1870 г. и нейната дейност в българските провинции на Османската империя до 1913 г., когато седалището й се премества в София. Отразени са всички важни моменти от дейността на Екзархията през т.нар. цариградски период – изборът на първия български екзарх Антим Ι (1872–1877), изборът и мащабната народополезна дейност на екзарх Йосиф Ι (1877–1915), издействането на берати за български архиереи в Македония през 90-те години на ХІХ век, построяването и освещаването на Българската семинария “Св. Иван Рилски”, Българската болница “Евлоги Георгиев” и Желязната църква (Храма-паметник) “Св. Стефан” в османската столица. Специално място е отделено на църковно-просветната и благотворителната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия, както и поддръжката, оказвана от Княжество България (от 1908 г. – Царство България) на екзархийското дело.

Особен интерес представляват писмата и прошенията от населението на български градове в подкрепа на Великденската акция в Цариград през 1860 г., фотографиите на “дървената” и “желязната” църква във Фенер, на архиереите, оглавили църковното движение на българите (епископ Иларион Макариополски, митрополит Авксентий Велешки и митрополит Паисий Пловдивски), писмата на д-р Стоян Чомаков – един от видните светски водачи на борбата, ферманът на султан Абдул Азис за създаването на Българската екзархия (1870), литографията на Николай Павлович  “Памятник за освобождението на Българската църква”, протоколната книга на Първия църковно-народен събор (1871), ръкописният и печатните устави на Екзархията (1872, 1874), кондиката на Самоковското църковно-училищно настоятелство, бератът на Скопския митрополит Теодосий, султанската грамота за утвърждаване на границите на Българската екзархия и правомощията на екзарх Йосиф Ι (1877), грамотите и серията фотографии на екзарха, документите по честването на четвъртвековния юбилей на
Българската екзархия (1895), плановете, скиците, чертежите и други документи по строежа на Българската болница “Евлоги Георгиев” и “Желязната църква”, илюстрирани и с уникалния луксозен албум, изработен от фотоателие “Надир” в Цариград, подарен на българския княз Фердинанд Ι при посещението му в османската столица през 1896 г.

Експозицията представи панорама от интересни документи, илюстриращи борбите на българския народ за духовна и национална еманципация, създаването и градивната общонационална по характер дейност на първата модерна българска институция – Екзархията, която в продължение на повече от 40 години, извън своя църковен характер и религиозна мисия, отстоява и интересите на значима част от българската нация, останала по решенията на международните договори, сключени от великите сили, извън пределите на свободна България.

     

 

 

 Print print  Send image

 

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010