english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif27.02.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 

“ЕКЗАРХИЯТА Е ОТЕЧЕСТВОТО”

 

Под този надслов, на 8 април 2010 г, преминаха тържествената сесия в аулата Софийския университет “Св. Климент Охридски” и откриването на документалната изложба в Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, посветени на 150- годишнината от Великденската акция и 140-годишнината от учредяването на Българската екзархия.

В приповдигнат, но и академичен дух преминаха и двете събития организирани въпреки икономическата стагнация от ”Държавна агенция “Архиви”, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, СУ “Св. Климент Охридски”, Научния архив на БАН, Национален исторически музей, Църковно-исторически и архивен институт и Националния църковен историко-археологически музей.

“Днес тук политици и държавници няма – заяви във встъпителното си слово проф. дин Иван Илчев, ректор на Софийския университет - няма ги, защото ги няма и светлините на рекламните прожектори. Затова пък го има великото дело на предците ни !”

Проф. д-р Георги Бакалов, председател на ДА”Архиви”, се спря в своето слово на духовния подвиг за свобода от онези години,  съизмерим по значимост по своята  с Априлското въстание и Руско-турската освободителна война.

Доклад за историческото значение на Великденската акция и учредяването на Българската екзархия - първата общобългарска институция в модерно време, легитимен представител и стожер на националната консолидация, изнесе деканът на Историческия факултет доц. д-р Пламен Митев.

Академичната общност и специалистите оцениха високо и изложбата, в която се показват редки и уникални документи и материали за тези събития.
Сред просветената публика бе Националният омбудсман Гиньо Ганев, а църквата бе представена от главния секретар на Св. Синод Стобийски епископ Наум и Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийската митрополия.

Експозицията обхваща периода от 30-те години на ХІХ век – началото на българската църковнонационална борба срещу Вселенската патриаршия в Цариград, както и основите събития в “българо-гръцката църковна разпра” – освещаването на българския храм “Св. Стефан” в патриаршеския кв. Фенер през 1849 г., учредяването и общонационалната дейност на Българската община в Цариград, масовизирането на движението за църковна независимост в българските епархии през 60-те години на ХІХ век, учредяването на Българската екзархия на 27 февруари 1870 г. и нейната дейност в българските провинции на Османската империя до 1913 г., когато седалището й се премества в София. Отразени са всички важни моменти от дейността на Екзархията през т.нар. цариградски период – изборът на първия български екзарх Антим Ι (1872–1877), изборът и мащабната народополезна дейност на екзарх Йосиф Ι (1877–1915), издействането на берати за български архиереи в Македония през 90-те години на ХІХ век, построяването и освещаването на Българската семинария “Св. Иван Рилски”, Българската болница “Евлоги Георгиев” и Желязната църква (Храма-паметник) “Св. Стефан” в османската столица. Специално място е отделено на църковно-просветната и благотворителната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия, както и поддръжката, оказвана от Княжество България (от 1908 г. – Царство България) на екзархийското дело.

Особен интерес представляват писмата и прошенията от населението на български градове в подкрепа на Великденската акция в Цариград през 1860 г., фотографиите на “дървената” и “желязната” църква във Фенер, на архиереите, оглавили църковното движение на българите (епископ Иларион Макариополски, митрополит Авксентий Велешки и митрополит Паисий Пловдивски), писмата на д-р Стоян Чомаков – един от видните светски водачи на борбата, ферманът на султан Абдул Азис за създаването на Българската екзархия (1870), литографията на Николай Павлович  “Памятник за освобождението на Българската църква”, протоколната книга на Първия църковно-народен събор (1871), ръкописният и печатните устави на Екзархията (1872, 1874), кондиката на Самоковското църковно-училищно настоятелство, бератът на Скопския митрополит Теодосий, султанската грамота за утвърждаване на границите на Българската екзархия и правомощията на екзарх Йосиф Ι (1877), грамотите и серията фотографии на екзарха, документите по честването на четвъртвековния юбилей на
Българската екзархия (1895), плановете, скиците, чертежите и други документи по строежа на Българската болница “Евлоги Георгиев” и “Желязната църква”, илюстрирани и с уникалния луксозен албум, изработен от фотоателие “Надир” в Цариград, подарен на българския княз Фердинанд Ι при посещението му в османската столица през 1896 г.

Експозицията представи панорама от интересни документи, илюстриращи борбите на българския народ за духовна и национална еманципация, създаването и градивната общонационална по характер дейност на първата модерна българска институция – Екзархията, която в продължение на повече от 40 години, извън своя църковен характер и религиозна мисия, отстоява и интересите на значима част от българската нация, останала по решенията на международните договори, сключени от великите сили, извън пределите на свободна България.

     

 

 

 Print print  Send image

Представяне на издание от поредицата „Архивите говорят“

 

От средата на 30-те години на ХХ век България излиза от дългата международна изолация. В навечерието на новия световен конфликт тя се превръща от балкански „заден двор“ в желан икономически и военен партньор. Не липсват и нови надежди за населението в оставените под чужда власт области, вкл. и в Македония, за справедливо разрешаване на българския национален въпрос. Те се засилват след поражението на Югославия и Гърция в т.нар. Априлска война (1941) и особено след навлизането на българските войски в Западните покрайнини и Поморавието, във Вардарска Македония и Беломорието. Публикуваните в сборника документи отразяват българското управление на Вардарския дял на Македония от април 1941 г. до септември 1944 г. По-голямата част от тях са с поверителен характер и са напълно непознати или поне не са известни в цялост за историческата наука. Те са само „брънка” от огромното архивно наследство по темата за второто българско управление във Вардарска Македония – време, през което София се опитва да преобрази цялостния й живот, приобщавайки я към държавния организъм на страната, както и да помогне за житейските нужди на местното население, мнозинството от което е с българското етническо самосъзнание. Документите, съхранявани в архивите на България и Македония се отнасят за пълен с обрати исторически период, доскоро стоящ далеч от изследователското полезрение.
За достойнствата на сборника, представящ истината за българското управление във Вардарска Македония и най-вече за неговата навременна поява говориха проф. дин. Трендафил Митев, председател на Македонския научен институт, доц. д-р Лъчезар Стоянов, ръководител на департамент „История“ в НБУ, д-р Николай Поппетров, изследовател в Института за исторически изследвания при БАН и председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Мартин Иванов.

 

 

 Print print  Send image

Документален сборник „Македонският въпрос в българо-югославските отношения 1968–1989 г.“

 

През 2012 г. излезе от печат документалният сборник „Македонският въпрос в българо-югославските отношения 1968–1989 г.“, за удобство на читателя разделен на две части. С него продължава дългогодишното издирване на документи за македонския въпрос в българо-югославските отношения. Той е естествено продължение на издадения през 2009 г. документален сборник, обхващащ времето от 1950 до 1967 г.
Периодът 1968–1989 г. е характерен с това, че българските държавни и партийни ръководители започват все по-смело да отстояват историческата истина по македонския въпрос, невинаги съобразявайки се със състоянието на съветско-югославските отношения. До известна степен българската външна политика прави опити за пробив по македонския въпрос в страните-съюзнички от Варшавския договор и от Съвета за икономическа взаимопомощ. Намесата на Югославия във вътрешните работи на България и през този период не отслабва, а напротив, засилва се, като при всеки повод се настоява за признаване на несъществуващо македонско малцинство в България. Подготовката и съгласуването на почти всички двустранни българо-югославски срещи е свързано с огромни трудности от субективен характер, предимно от югославската страна, след като все по-често среща сериозен и аргументиран отпор от българските представители.
В сборника са включени документи от ЦДА, Архива на Министерството на външните работи и документи и материали, публикувани в различни издания и в българския периодичен печат.
Съставители на сборника са Цочо Билярски и Ива Бурилкова.

 

 Print print  Send image

100 години от Балканската война

 

По повод 100-годишнината от Балканската война на 1 октомври 2012 г. в Галерия на открито, Градска градина Народен театър “Иван Вазов” бе открита изложбата „Мигове зад фронтовата линия”. Организатори на изложбата са Държавна агенция “Архиви”, Национален дарителски фонд „13 века България” и Столична община.
Снимки, писма, полкови дневници, бележки на различни по чин и професия хора ни правят съпричастни с военното ежедневие, с радостта от победата, скръбта от загубата, тъгата по дома, прегръдките и сълзите на освободените, загрижеността за пленените – всички онези малки, дребни, обикновени човешки чувства, които на фона на войната разкриват душата на българина.
Списъците и албумите на санитарните мисии на Червения кръст и Червения полумесец, свидетелстват за грижите за ранените и болните през цялата война, независимо дали това са българи, сърби, гърци, черногорци или османски войници.

 

 

 Print print  Send image

100 ГОДИНИ СВОБОДА В РОДОПИТЕ

 

На 10 октомври 2012 г. в Изложбената зала на Държавен архив – Смолян беше открита изложба по повод 100-годишнината от Балканската война. Специално място в експозицията е отделено на военната пропаганда на България в навечерието и по време на войната. С издадените стотици пощенски картички, съхранени в ДА – Смолян, е проследен хронологически развоят на военните действия. Представени са и карикатури, картички с репродукции на фотографии на военачалници, военни подразделения и от самите военни действия. Интерес представляват експонати от музея на 101. Алпийски батальон и военни вещи и оръжия на служещи в 21. пехотен Средногорски полк, между които две тежки картечници: “Шварцлозе” от 1907 и “Максим Соколов”. разкриват картината на военните действия. Показани са и документи и снимки от личния архив на полк. Владимир Серафимов, както и бойната сабя и медалите му от музея на поделението.
Дневници и тетрадки със спомени на войници разкриват жертвоготовността на българския войник, а военните отличия, грамоти и свидетелства са доказателство за признателността към неговия героизъм. Снимки показват първата копка и откриването на паметника на  връх Средногорец, наречен Родопската Шипка, издигнат в чест на заветната битка за свободата на Родопите.

 

 Print print  Send image

 

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010