english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif27.02.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 

АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ

 

В сайта “Архивите говорят” на Държавна агенция “Архиви” ще бъдат публикувани документи, изследователски текстове на чуждестранни учени, илюстрации и други материали, свързани с Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини – области от векове населени и с мислещи себе си като българи хора.


Българското историческо землище

Началото на проекта “Архивите говорят” на Държавна агенция “Архиви” е с Македония не заради романтичния й образ, а защото нейната историческа съдба е свързана с миналото и настоящето на осем балкански държави – Република Македония, Република Гърция, Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Република Турция, Република Румъния и Република България. В границите на повечето от изброените страни влизат територии от географско-историческата област на Македония. Други държави (Р Турция и Р Румъния) се “припознават” като родина-майка за някои религиозни и етнически общности от областта, без да имат обща граница с нея. Към тази балканска смес от интереси понякога се прибавя и влиянието на отделни велики сили, което създава допълнително напрежение в региона.

Не на последно място, подобен електронен документален летопис за Македония и нейното население, освен специалистите, интересува и обществеността, и особено потомците на стотици хиляди македонски преселници в България, Западна Европа, Северна Америка и Австралия.

Посетителите на сайта ще имат възможност да се запознаят с известни, не толкова известни, а и позабравени документални и други извори за историята на Македония, които свидетелстват за произхода на населението й, за църковно-просветните прояви и революционните борби на македонските българи, направлявани от Българската екзархия и Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО); за опитите на балканските държави да запазят и разширят влиянието си в Македония; за войните, мирните договори и последиците от тях.

Част от изворите са обособени в четири раздела, които следват историческото развитие на българския народ, според възприетото традиционно хронологично разделение. За по-добра ориентация материалите в основните раздели са обединени в три основни групи: 1. Чуждестранни свидетелства 2. Държавно-административни документи и 3. Българите за себе си. Останалите раздели от сайта имат собствена структура, изградена в зависимост от спецификата на включените материали.

Периодът на славянските и българските заселвания през VІ–VІІ век на Балканите е приет за долна хронологична граница. Горната времева рамка е “отворена” и достига до наши дни.

Документите, уводните текстове към разделите и различни сведения в сайта, надяваме се, не само ще подпомогнат анализите на изследователите и експертите по балканските проблеми, но ще предизвикат интерес сред обществеността в България, на Балканите и по света. Той ще даде възможност на всички, които се интересуват от “македонската” тематика, да надникнат без “визи” и специални режими в неподправените исторически извори и да потърсят без посредници отговори на въпроси за историята на областта и нейното население. Тъй като не е възможно публикуването на цялата изворова база, добросъвестно са посочени архивните източници на съответния документ и/или документалните издания, към които любознателният читател може да се обърне за по-дълбоко навлизане в проблематиката. Тук ще намерят място и някои непубликувани до момента исторически извори, които вероятно ще привлекат вниманието и на тесните специалисти. Все в помощ на читателите са представени биографични справки за исторически личности и автори на документи, хронологична таблица за по-важните събития, библиография, включваща предимно документални публикации и др. Любителите на илюстрации също могат да бъдат доволни, защото ще открият карти от различни епохи, галерия от снимки на селища и личности, фотоси на интересни паметници, титулни страници на периодични издания, документални сборници и книги, свързани с културно-историческото наследство на българите в Македония.

Македония, тази изстрадала балканска област, повече от тринадесет века неизменно е част от българското историческо землище, независимо дали се намира в границите на българското средновековно царство, под скиптъра на византийския император, в пределите на сръбската средновековна държава или под властта на султана.

Изворите показват, че заселването на славянски племена и българи в областта на Македония има определящо влияние за формиране на народностния й характер. Скоро след признаването на българската държава (края на VІІ в.) Македония заживява в един ритъм с останалите нейни територии. Нещо повече. През ІХ в. Охридската книжовна школа, ръководена от Кирило-Методиевите ученици Климент и Наум, допринася за културния и просветен просперитет на България.

Свети Климент Охридски


В първите десетилетия на ХІ в., когато усилията на Византийската империя да възвърне някогашното си величие на Балканите дават резултат, настъпват трудни времена за българското царство. В злополучни епични битки за неговото спасяване цар Самуил претърпява тежко поражение от войските на византийския император Василий ІІ (1014). Военни загуби сполетяват и Самуиловия племенник цар Йоан Владислав, който се опитва да укрепи царството, премествайки столицата от Охрид в Битоля. Забележителен знак от тогавашните драматични събития е популярният Битолски надпис – дело на Йоан Владислав.

 

Битолският надпис на Йоан Владислав

Върху този неголям къс бял мрамор, с прелюбопитна сетнешна участ, последният владетел на Първото българско царство е наречен “българин по род” и “самодържец български” – лаконично и точно средновековно Curriculum vitae (CV) за народностен произход на цар и царство!

След годините на византийска власт Македония пак влиза в пределите на възстановената българска държава при цар Калоян (1197–1207) и цар Иван Асен (1218–1241), но в следващите десетилетия за жителите на областта настъпват нови обрати. Части от нея първоначално са включени към Солунско-епирската държава, а от средата на ХІV в. Македония е присъединена към сръбската държава, за да бъде покорена от османските турци в края на ХІV в.

След няколко столетия, през ХVІІІ и ХІХ в. общобългарският възрожденски процес обхваща и Македония. Според мнозина авторитетни учени, тя се превръща в “люлка на Българското възраждане”. В този период, когато се формира българската нация на основата на съхранената през вековете българска народност, македонските българи участват активно в борбите за българско училище, църква и национално освобождение.

 

Затова след учредяването на Българската екзархия (1870) и направеното допитване до християнското население към нейния диоцез влизат и няколко епархии от областта. Признания за българския й характер правят и великите сили по време на свиканата през 1876 г. Цариградска посланическа конференция. Замисленият проект за реформи в Османската империя предвижда Македония да влезе в западна българска автономна област с център София. И според Санстефанския мирен договор (3 март 1878), подписан от Русия и Османската империя, по-голямата част от областта също е включена в пределите на България. Договорът обаче е ревизиран на 13 юли 1878 г. в Берлин и Македония, независимо от последвалите размирици и въстания, остава под юрисдикцията на султана до 1912 г. Преобладаващата част от многобройните български и чуждестранни статистики, включващи официални данни на османската държавна администрация, са категорични, че общият брой на българите в Македония в края на ХІХ и началото на ХХ в. надвишава 50% от числеността на цялото население, което по това време надхвърля два милиона души.

През 1893 г. в Солун се създава българска революционна организация, известна като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Тя си поставя за цел да извоюва по революционен път политическа автономия на Македония и Одринско.

 

Почти всички нейни ръководители и членове се самоопределят като българи, а документите и печатните и издания се списват на книжовен български език. Революционното движение достига връхната си точка по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903).

 

Възвание на Главния щаб в Битолския революционен окръг за обявяване на Илинденско-Преображенското въстание

След установяване управлението на младотурците (1908) ВМОРО временно преустановява дейност, а в Солун се учредяват две български политически партии – Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). Последвалите ограничителни мерки на младотурците засягат силно легалните изяви на нетурските националности.

Документалните материали показват, че в голямата си част жителите на Македония по самосъзнание, език и култура се идентифицират като българи и по време на второто десетилетие на ХХ в. Тогава областта е арена на батални сцени от три войни, в които участват армиите на всички балкански страни, на отделни западноевропейски държави и техни съюзници. Българският дух витае сред участниците и в две нови въстания през 1913 г., избухнали в Тиквешко и Охридско. Подписаните мирни договори през това военно десетилетие сякаш имат за задача да накажат основния “размирник” на Балканите – България, опитваща се неуспешно да осъществи националните си въжделения. През 1913 г., заради непрозорливост на управляващите, България загубва стратегически територии от своето историческо землище, между които и по-голямата част от Македония. По силата на Букурещкия мирен договор (1913), Егейска (Беломорска) Македония – около 34000 кв.км., с център Солун, е дадена на Гърция; Вардарска Македония – около 26000 кв.км., с център Скопие, е присъединена към Сърбия, а т.нар. Пиринска Македония – около 7000 кв.км., с център Горна Джумая (Благоевград), е включена към България. По време на Първата световна война Вардарска Македония влиза временно в пределите на България. Парижката мирна конференция (1919–1920) възстановява междудържавните граници в Македония от 1913 г. с изключение на Струмишко. Този регион е отнет от България, за да бъде предаден на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Югославия).

Следват две десетилетия на нови изпитания за населението в областта. През този период Вардарска Македония е назовавана от сръбските власти Южна Сърбия и Вардарска бановина, а жителите и са обявени за сърби. В Егейска Македония българите са наричани “славофони” и сред тях също текат процеси на асимилация и денационализация. В следствие на Ньойския мирен договор в България пристигат нови десетки хиляди македонски бежанци, които оставят своите домове и близки в роден край. След 1912 г. и особено след Първата световна война, когато територията и е разделена между балканските страни, голяма част от населението и по икономически и най-вече по политически причини емигрира.

През тези години в защита на българското население е Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), приемник на ВМОРО, заедно с множество легални македонски организации в България и Северна Америка.

 

След 19 май 1934 г. управляващите в София разформироват ВМРО и ограничават легалното движение. Все през този период срещу българите в Македония – заради външнополитическите стремежи на Кремъл – е пусната в обращение идеята за “македонска нация”, която комунистическото движение в България приема почти безрезервно.

И през Втората световна война Македония привлича амбициите и армиите на множество държави. Във Вардарска и в Егейската й част се установяват, германски, италиански, гръцки, сръбски и албански войски, а след април 1941 г. – и български военни формирования. Във Вардарска Македония се съживяват или се създават формации и нови организационни структури, които заедно с българските административни органи преобразуват цялостния живот в областта, приобщавайки населението й към държавния организъм на страната. Статистическите данни говорят и за значителния продоволствения ресурс, насочен от българските власти към областта. По същото време в Егейска Македония протичат по-други процеси. Там, заради съюзнически интереси, София не може ефективно да защити местното българското население и затова през 1943–1944 г. има нов изселнически поток от Егейска Македония.

Обезбългаряването на областта продължава и в годините след Втората световна война, когато предвоенното статукво в Македония е възстановено.

През ноември 1945 г. Народна република Македония (със столица Скопие) официално е включена в състава на Федеративна народна република Югославия. През този период по внушение на Скопие, Белград и Москва София приема македонистична държавна идеология, налагайки тезите за “македонска” нация, език и култура. Плод на тази политика след 1944 г. в двете държави са нови насилия над македонските българи.

Вследствие на Гражданската война в Гърция продължава изселването на българи от Егейска Македония към различни държави от Централна Европа до Азия.

Политиката на българската държава, последствие от която са процеси на отродяване, продължава до към 60-те години.
В края на ХХ в., след държавно-политическите промени в Източна Европа, Югославия се разпада на отделни независими държави. На 17 ноември 1991 г. в Скопие официално е обявена независимостта на Република Македония и тя заживява като самостоятелна държава – призната най-напред от Р България, а после и от други страни.

 

Гранична пирамида на връх Тумба, където се събират границите на Р България, Р Гърция и Р Македония

След опиянението от обявяването на този важен държавно-политически акт Р. Македония изпитва до днес затруднения при общуването с всички свои съседи – Р Гърция, Р Албания, Р Косово, Р Сърбия и Р България. Проблемите са разнопосочни и са свързани с националната идентичност на местните жители, с историята, езика, църквата, малцинствата, границите и държавното наименование. Част от тези немаловажни въпроси както и проблемът с потомците на македонските българи от Егейска Македония, мнозина от които до днес не са забравили своя произход, опират и до събития от близкото и далечно минало, а ключът за тяхното осветляване се намира най-вече в архивохранилищата.


Ст.н.с. д-р Александър Гребенаров

 

 Print print  Send image

 

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010