english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif28.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
6. КАРТИ
Tabula Peutingeriana. Римска пътна карта. ІV в.

Австрийска национална библиотека – Виена
Ръкописна и инкунабулна колекция – Cod. 324
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 872/1

Отбелязан е град Керамиа до Хераклея [Битоля], където в края на VІІ в. се настаняват българите, начело с кан Кубер.

Карл фон Шпрунер. Историческа карта на Европа през втората половина на Х в. 1854 г.

ЦДА, ф. 2115 К - Колекция д-р С. Симов

Показва сравнително точно територията на българската държава на цар Самуил със столица Охрид.

Анонимен автор. Френска военна карта на Балканския полуостров. Преди 1396 г.

Френска национална библиотека – Париж
Ръкописен отдел – Cod. Lat. Paris. 7239
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 838/9

Показва превзетите от турците градове, като Скопие и София, между които е поставен надпис българи.

Густав Комбст. Етнографска карта на Европа. 1843 г.

 

Британска библиотека - Лондон
ЦДА – КМФ 35, Инв. № 957/69

Групата на югоизточните славяни обхваща северната и централната част на Балканския полуостров. В нея ся включени хървати, сърби и българи.

Ами Буе. Етнографска карта на европейската част на Османската държава. 1847 г.

Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София

Славянските народи българи и сърби са дадени с еднакъв цвят. Българската етническа граница според Ами Буе се очертава от градовете Созопол, Адрианопол, Гюмюрджина, Серес, Солун, Енидже Вардар и Кастория (Костур), Гърция). Градовете Битоля, Охрид и Скопие също са включени в българската етническа територия.

Карл фон Шпрунер. Европа според народностните и езикови граници. 1854 г.

 

ЦДА, ф. 2115 К - Колекция д-р С. Симов

Южните славяни са обединени в една езикова група с граници, очертани със син цвят. Авторът показва разположението на отделните народи и изброява словенци, хървати, сърби и българи. Ясно е очертана границата между сърби и българи по р. Тимок. Българите са показани като населяващи Македония и Тракия, достигащи северно от Адрианопол.

Гийом Лежан. Етнографска карта на Европейска Турция и васалните автономни държави. 1860 г.

 

ЦДА, ф. 2115 К - Колекция д-р С. Симов

Българската народност е означена със светлозелен цвят. Езиковата граница минава западно от Видин по р. Тимок, източно от Ниш, южно от Баня и Лесковац (Сърбия), включва цяла Македония с градовете Дебър, Струга, Охрид, Енидже Вардар, минава северно от Серес, без да стига брега на Бяло море, продължава северно и западно от Адрианопол (Одрин) към Черно море.

Казимир Деламар. Езикова, етнографска и съвременна политическа карта на Източна Европа. 1868 г.

Британска библиотека - Лондон
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 957/60

Ареалът на разпространение на българския език и българите е плътен в Мизия и Румелия, като в последната авторът включва цяла Македония до Тесалия. В обяснителни бележки към картата авторът изтъква, че български език се говори не само в България, но и на юг от Балкана в Румелия, почти до Архипелага. 

Джордж У. Бейкън. Етнографска карта на Европа. около 1877 г.

 

Британска библиотека - Лондон
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 957/70

Южнославянските народи са дадени с един цвят. Авторът поставя българите в територията, ограничена от градовете Бургас – Охрид, Скопие, Видин – Солун, Никопол – Серес (Сяр), Русе – Димотика. 

А. Фелхаген, А. Класинг. Етнографска карта на Балканския полуостров. 80-те години на ХІХ в.

 

Френска национална библиотека - Париж
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 838/11

За означаване на територията на разпространение на българския народ е използван зелен цвят. Като български са посочени градовете Ниш (Nisch), въпреки че е в територията на Сърбия, Скопие (Skopje), Битоля (Bitolia), територията около Охридското и Преспанското езеро.

Карл Пойкер. Народностна и езикова карта на Средна Европа. 1893 г.

 

Френска национална библиотека - Париж
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 838/15

Извън пределите на България са българите в Моравско с градовете Ниш и Пирот, българите в Македония – Битоля, Скопие (Üsküb), около Охридското и Преспанските езера, по Вардарието и около Серес; българите в Източна Тракия от Адрианопол (Adrianopel – Одрин) почти до Константинопол (Истанбул), българите в Северна Добруджа на юг от Кюстенджа (Küstendže) и на изток от Тулча под дунавския ръкав Св. Георги.

Ернст Дебес. Европа – езикова и народностна карта за 1880 г. 1895 г.

 

Френска национална библиотека - Париж
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 838/17

Към групата на южните славяни авторът е отнесъл словенци, хървати, сърби и българи. Означени са тогавашните политически граници на двете свободни български държави – Княжество България и Източна Румелия, и разположението на българите във и извън тях. Българите се простират от Бургас на Черно море до Скопие (Skoplia) и Ниш (Nisch) на запад, от град Видин на р. Дунав до Солунското поле на юг, от околностите на Константинопол през цяла Източна Тракия до Кюстенджа и езерото Раселм, разположено на юг от устието на р. Дунав.

Р. Леман, В. Пецолд. Италия и Балканският полуостров. Политическа и народностна карта. 1897 г.

 

ЦДА, ф. 2115 К - Колекция д-р С. Симов

Очертанията на етническите граници на българската нация са еднакви с тези от картата на А. Фелхаген и А. Класинг (№ 7). Българите населяват областите Мизия, Добруджа, Моравско (т.нар. Западни покрайнини, днес в Сърбия), Македония и Тракия.

Леон Г. Ниокс. Населението на Балканския полуостров. 1899 г.

 

Британска библиотека - Лондон
ЦДА, КМФ 35, Инв. № 957/55

Неизвестен автор. Карта на Балканския полуостров след подписването на Сан Стефанския мир. 1878 г.

ЦДА, ф. 2115 К - Колекция д-р С. Симов

Неизвестен автор. Карта на Европейска Турция към Берлинския договор. 1878 г.

ЦДА, ф. 2115 К - Колекция д-р С. Симов

 
6. КАРТИ
  Резултати 11 - 15 от 16
предишна  1 2 3 4  следваща
Карл Пойкер. Народностна и езикова карта на Средна Европа. 1893 г.
Ернст Дебес. Европа – езикова и народностна карта за 1880 г. 1895 г.
Р. Леман, В. Пецолд. Италия и Балканският полуостров. Политическа и народностна карта. 1897 г.
Леон Г. Ниокс. Населението на Балканския полуостров. 1899 г.
Неизвестен автор. Карта на Балканския полуостров след подписването на Сан Стефанския мир. 1878 г.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010