english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif28.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 81 - 100 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща

Джинот, Йордан Хаджиконстантинов

(ок. 1818-1882)

Възрожденски деец, учител и книжовник в Македония. Около 1840 открива частно училище във Велес. Учителства във Велес, Прилеп, Скопие, въвежда взаимоучителната метода, проповядва просвещение на български език. Публикува статии в "Цариградски вестник" с описание на градове и манастири, със сведения за книжовния живот и училищното дело в Македония; статии по филологически, исторически и етнографски въпроси. Автор на стихотворения и диалози.

 

Динков, Георги Константинов
(даскал Динката)
(1839, Солун – 1876, Атина)

Български възрожденски просветен деец. Учи в богословско училище в Халки и в Русия, учител и събирач на фолклорни и географски материали по почина на Димитър Миладинов, преподава богослужение на български език в училище в с. Загоричани, Костурско, участник в Солунската българска църковна община, преследван от турските власти по внушение на Патриаршията заради родолюбива дейност.

 

Динкова, Славка Константинова

(ок. 1848, Солун – 1878, Солун)

Българска просветна деятелка, сестра на Георги К. Динков, основателка и управителка на първото българско (девическо) училище в Солун през 1866.

 

Доротей, Врачански
(Дончо Ивванов Спасов)
(неизв., Копривщица – 1875, Цариград)

Висш патриаршески и екзархийски духовник. Врачански епископ от 1852. Избран за Софийски митрополит през 1861. Неприет от населението, остава да живее в Берковица. Екзархийски митрополит в Скопие през 1872.

 

Дринов, Марин Стоянов

(20 октомври 1838, Панагюрище – 28 февруари 1906, Харков)

Български възрожденски историк, филолог, обществен и държавен деец, професор по история в Харковския университет, един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (БКД). След Освобождението на България завежда Отдела за народно просвещение и духовни дела във Временното руско управление на България. Автор на редица научни изследвания за историята на балканските народи.

 

Дръмонд, Джеймс Ерик, сър

Генерален секретар на Обществото на народите (1920-1933).

 

Държилович, Киряк Динков
(Държилов)
(нач. на ХІХ в., с. Държилово, Воденско – ок. 1877, Солун)

Български революционер, печатар и книжовник. Поддържа връзки с Д. Миладинов, за когото записва народни песни. Настоятел и разпространител на “Цариградски вестник” (1848-1862) и на в. “Македония” (1866-1872).

 

Дюканж, Шарл

(1610-1688)

Френски учен от ХVІІ в., един от първите византинисти в света. Открива т. нар. Дюканжов каталог на българските архиепископи от XIII в.

 

Жинзифов, Райко

(15 февруари 1839 – 15 февруари 1877)

Български възрожденец, съратник на братя Миладинови, поет, публицист и преводач, редактор на сп. „Братски труд" в Москва и сътрудник на руски вестници и списания със статии за българските проблеми и българската литература. Събира и публикува фолклорни творби.

 

Заксл, Леополд

През 1875 австрийски вицеконсул в Битоля.

 

Залдерн, Александър, фон

Германски дипломатически агент и генерален консул в София. Княз.

 

Зелнер, Франц фон

Австро-унгарски вицеконсул в Битоля (1863).

 

Зичи, Ференц, граф

(1811-1900)

Австро-унгарски дипломат. Посланик в Цариград (1874-1879).

 

Иванов, Антон
(Антон Иванов Козинаров)
(26 октомври 1884, Копривщица - 23 юли 1942, София)

Деец на Българската комунистическа партия и на партизанското движение в България (1941-1944).

 

Игнатиев, граф Николай Павлович

(1832-1908)

Руски дипломат и държавен деец, генерал (1878), граф, руски посланик в Цариград. Инициатор за свикване на Цариградската конференция 1876-1877, на която се приема проектът му за предоставяне автономия на България. Участва в изработване условията на Санстефанския мирен договор 1878 и го подписва.

 

Иларион Макариополски
(Стоян Стоянов Михайловски)
(1812, Елена – 1875, Цариград)

Висш духовник, изтъкнат водач на църковно-националната борба. Хиротонисан за Макариополски епископ (1858), предстоятел на българската църква в Цариград. Отхвърля зависимостта от Гръцката патриаршия. Заточен в Мала Азия (1861-1864). Ръкоположен за Търновски митрополит (25 май 1872).

 

Илиев, Димитър

(1895, Варош, Прилепско – 1957, Прилеп)

Адвокат. След 1903 пристига с баща си в България, следва право в СУ „Св. Кл. Охридски”, дипломира се в правния факултет в Белград. В съдебен процес защитава членовете на Македонската младежка тайна революционна организация. През 1930 г. подписва петиция с Д. Шалев и Гр. Атанасов от името на „българите в Македония”. След 1944 г. работи в Прилеп като адвокат под наблюдение на властите.

 

Иречек, Константин Йосиф

(1854 – 1918)

Чешки историк, редовен член на Виенската академия на науките, поч. член на БАН (1898), професор. Първата му научна работа е “Книгопис на новобългарската книжнина 1806-1870” (1872). Автор на “История на българите”, издадена на чешки, немски, руски и български език. Министър на народното просвещение (1881-1882), директор на Народната библиотека в София (1884).

 

Йоан Александър

(1301-1371)

Български цар (1331-1371) от династията Шишмановци.

 

Йоан Асен І

(ХІІ в. - 1196, Търново)

Български цар (1190-1195), един от тримата братя от династията Асеневци, които освобождават България от византийско господство.

 

 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 81 - 100 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща
Джинот, Йордан Хаджиконстантинов
Динков, Георги Константинов
Динкова, Славка Константинова
Доротей, Врачански
Дринов, Марин Стоянов
Дръмонд, Джеймс Ерик, сър
Държилович, Киряк Динков
Дюканж, Шарл
Жинзифов, Райко
Заксл, Леополд
Залдерн, Александър, фон
Зелнер, Франц фон
Зичи, Ференц, граф
Иванов, Антон
Игнатиев, граф Николай Павлович
Иларион Макариополски
Илиев, Димитър
Иречек, Константин Йосиф
Йоан Александър
Йоан Асен І

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010