english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif26.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 41 - 60 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща

Брайлсфорд, Хенри Ноел

(1873-1958)

Английски учен, журналист. Редактор на в. "Ню лийдър" и сътрудник на в. "Манчестър Гардиън". Ръководи британска хуманитарна мисия в Македония (1903). Член на Международната карнегиева комисия на Балканите (1913). Автор на “Македония. Нейните народности и тяхното бъдеще” (Лондон, 1904).

 

Буе, Ами

(1794–1881)

Френски учен-геолог. Предприема експедиция на Балканския полуостров (1836-1838). Извършва продължителни проучвания, описани в съчинението “Европейска Турция; наблюдения върху географията, геологията, естествознанието”, Париж, 1840, вкл. територията на България. Съставя първата етнографска карта на османската част на Балканите (1849).

 

Бъкстон, Ноел Едуард, лорд

(1869-1948)

Английски обществен и политически деец, лорд. Председател (от 1903) и президент (от 1907) на Балканския комитет в Лондон. Познавач на балканските проблеми от началото на ХХ в. Автор на книги по проблемите на Балканите и Източния въпрос.

 

Бюлов, Бернард граф фон

(1849-1929)

Княз, германски държавен деец. Райхсканцлер и министър-председател на Прусия (1900-1909).

 

Вазов, Иван Минчов

(27 юни 1850, Сопот – 22 септември 1921, София)

Народен поет, писател, публицист и драматург, патриарх на българската литература. Редактор и основател на периодични издания. Депутат в Областното събрание на Източна Румелия, член на Постоянния му комитет (1880-1883, 1884-1885). Народен представител (1894-1899), министър на просвещението (26 авг. 1897 – 18 ян. 1899). Автор на романи, повести, пътеписи, драми, стихосбирки, сред които “Песни за Македония” (1913, 1915-1916) - “Там”, “Охридското езеро”, “Крали Марко”, Среща на Шар”, “Свети Клименте”, “Езикът наш”, “Радостта на сенките”, “Радост на македонските долини” и др.

 

Вайганд, Густав

(1860-1930)

Немски езиковед и етнограф, българист и балканист, професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет (от 1869 г.), дописен член на БАН (1902). Основава списание „Балкан-архив”(Т. 1–4, 1925–1929), за изследвания по балканистични и български езикови проблеми. Публикува книги, брошури, статии за българския език и речници. Прави етнографски проучвания в Македония и обнародва статии и книги за етническия състав на населението й. Автор на книгата “Етнография на Македония” (1923).

 

Василий ІІ

Византийски император (976-1025).

 

Велчев, Дамян
(Дамян Велчев Дамянов)
(1883, Габрово – 1954, Франция)

Български политически деец, генерал-полковник (1946). Един от основателите на Военния съюз и член на неговото ръководство (от 1922).Участник в превратите на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г. Член на НК на ОФ като представител на "Звено". Съдейства за привличането ва офицери при подготовката на завземането на властта от ОФ на 9 септември 1944 г. Министър на войната (септември 1944 - март 1946). Пълномощен министър в Швейцария (1946-1947).

 

Венелин, Юрий Иванович

(1802-1839)

Украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог. Автор на съчинението “Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите” в 3 тома (1829-1841).

 

Венизелос, Елефтериос

(1864-1936)

Гръцки политик и държавник. Водач на гръцката делегация на Парижката мирна конференция, 9 пъти министър-председател на Гърция (1910-1933). Наричан "архитект на Гърция на два континента и пет морета".

 

Веркович, Стефан

(1821-1893)

Босненски археолог, фолклорист и етнограф. През 50-те години на ХІХ в. се установява като мисионер на сръбското правителство в Сяр. Събира народни умотворения, поддържа контакти с български общественици, подпомага български училища и църкви. През 1860 обнародва сборника „Народни песни на македонските българи. Кн. 1. Женски песни”. Част от събраните от него етнографски материали издава в „Описание бита на македонските българе” (1868 на руски, 1884 на български език).

 

Вилхелм I

Германски император (1871-1888) и крал на Прусия.

 

Войников, Добри Попов

(1838, Шумен – 1878, Търново)

Български възрожденски учител, драматург, общественик, журналист, съставител на учебници, основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество.

 

Гаврил Радомир
(Гавраил)
(след 970-1015)

Български цар (1014-1015), първороден син на цар Самуил.

 

Георги Войтех

(ХІ в., неизв. - 1072)

Български аристократ от ХІ в., скопски първенец и организатор на второто голямо въстание срещу византийското владичество. Произхожда от кавханския род.

 

Георгиев, Кимон
(Кимон Георгиев Стоянов)
(1882, Пазарджик – 1969, София)

Български политик и държавник. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Деец на Военния съюз от основаването му (1919), член на неговото ръководство. Ръководител на Политическия кръг “Звено”. Участник в Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Член на НК на ОФ (от 1943 г.). Участва в акта на 9 септ. 1944 г. Председател на ИК на НС “Звено” (1944-1949). Два пъти министър-председател на България (1934-1935, 1944-1946), министър, народен представител.

 

Геров, Найден
(Н. Г. Хаджидобревич)
(23 февруари 1823, Копривщица – 9 октомври 1900, Пловдив)

Български писател, езиковед, фолклорист, общественик, създател на едно от първите класни училища в България. Автор на “Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на български и руски” (1895-1904). По негова инициатива за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив е организиран празник на светите братя. Руски вицеконсул в Пловдив (юни 1857). В резултат на пътуване из Македония написва обширен доклад за състоянието на народите в Европейска Турция и същността на техните настроения.

 

Гешов, Иван Стефанов

(1854-1931)

Български обществен и политически деец, дипломат. Председател на Постоянния комитет в Източна Румелия. Дипломатически агент в Цариград (1901-1903, 1906-1909, 1914-1919).

 

Гладстон, Уилям Юърт

(1809-1898)

Английски политик и държавник. Лидер на Либералната партия (от 1868), министър-председател (1868-1874, 1880-1885, 1886, 1892-1894). След Априлското въстание 1876 се обявява в защите на българския народ. Издава брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос”.

 

Голубинский, Евгений Е.

(1834–1912)

Руски историк, професор в Московската духовна академия, член на Петербургската академия на науките. Автор на трудове по история на руската църква и история на православните църкви.

 

 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 41 - 60 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща
Брайлсфорд, Хенри Ноел
Буе, Ами
Бъкстон, Ноел Едуард, лорд
Бюлов, Бернард граф фон
Вазов, Иван Минчов
Вайганд, Густав
Василий ІІ
Велчев, Дамян
Венелин, Юрий Иванович
Венизелос, Елефтериос
Веркович, Стефан
Вилхелм I
Войников, Добри Попов
Гаврил Радомир
Георги Войтех
Георгиев, Кимон
Геров, Найден
Гешов, Иван Стефанов
Гладстон, Уилям Юърт
Голубинский, Евгений Е.

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010