english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif28.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 221 - 240 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща

Симеон І Велики

(864 - 927)

Цар на българите (893-927).

 

Сис, Владимир

(1889 – 1958)

Чешки журналист, граждански и военен кореспондент на чешки вестници, изследовател на езиците, историята и етнографията на балканските народи. Живее продължително на Балканите, след Първата световна война организира балканската служба на Чешката телеграфна агенция. През 1914 публикува в Прага книгата „Македония. Студия върху географията, историята, фолклора, икономическото и културното състояние на страната със статистически допълнения”, по-късно издадена на немски език в Цюрих (1918).

 

Смит-Лайт, В.

американски вицеконсул в Цариград.

 

Солзбъри, Робърт Артур

(1847-1929)

Английски държавник. Минстър на външните работи на Великобритания (1870-1880).

 

Соретич, Франц фон

Австрийски вицеконсул в Битоля (1860-1861).

 

Стайнов, Петко Стоянов

(1890, Казанлък - 1972, София)

Български държавник, общественик, юрист, публицист, академик. Министър на железниците (1930-1931), пълномощен министър във Франция (1934-1935), министър на външните работи (1944-1946). Деец на движението за мир и балканско разбирателство.

 

Стамболийски, Александър Стоименов

(1879, с. Славовица, Пазарджишко - 1923)

Български държавник. Идеолог и водач на БЗНС. Народен представител. Министър-председател (1919-1923). Многократно министър. Опитва да сближи България с Кралството на сърби, хървати и словенци, като ограничава проявите на македонското революционно и легално освободително движение. Убит след Деветоюнския преврат (1923).

 

Стамболов, Стефан Николов

(1854, Търново – 1895, София)

Български държавник, революционер, политик, поет и журналист. През 1890 г. под натиска на неговото правителство излиза султанско ираде за два митрополитски берата за Скопската и Охридската епархии. През 1894 са получени още два берата за Велешката и Неврокопската епархии. Министър-председател и министър на вътрешните работи (20 авг. 1887 - 19 май 1894).

 

Стег

През 1902 френски консул в Солун.

 

Стефан Урош ІІІ Дечански

Сръбски крал (1322-1331).

 

Стоун, Елена-Мария
(Мис Стоун)
(1846-1927)

Учителка и мисионерка в България (от 1878). Принадлежи към мисионерите от Американския съвет за чуждестранни мисии и отговаря за просветната дейност на мисията в Македония. Заловена и отвлечена заедно с Катерина Стефанова-Цилка (21 август/3 септември 1903) в местността "Подпряната скала" между Банско и Горна Джумая от чета на ВМОРО под ръководството на Яне Сандански и Христо Чернопеев.

 

Странски, Георги Иванов

(1847, Калофер – 1904, София)

Български лекар, революционер и политик. Военен лекар по време на Сръбско-турската война (1876) и в Руско-турската война (1877-1878). Народен представител в Учредителното събрание (1879). Участник в организирането на Съединението (1885) като член на БТЦРК. Председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България. Дипломатически агент на България в Белград (1886-1887). Министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов (1887) и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887-1890). Народен представител в V Обикновено Народно събрание (1887-1890) и VI Обикновено Народно събрание (1890-1893).

 

Сьогиени-Мариш, Ласло

Австро-унгарски посланик в Берлин. Граф.

 

Таспорт, Косма

Гръцки йеродякон, пътеписец. Автор на "Географско описание на Албания", 1833.

 

Телериг

Български кан (768-777).

 

Теодор Комнин

Епирски деспот, пленен от цар Йоан Асен ІІ след битката при Клокотница (1230).

 

Теофан Изповедник (втората половина на VІІІ в. – 818)

Византийски хронист. Монах и ревностен привърженик на иконопочитанието, активно участвал в борбата срещу иконоборството, заради което бил изпратен на заточение на остров Самотраки.

 

Теофилакт Охридски

Византийски духовник, магистър на риторите в Константинопол. Архиепископ на архиепископия България с център Охрид (1089 – ок. 1126). От него са запазени 127 писма с изобилни сведения за българите в поверената му епархия, както и Житие на Св. Климент Охридски и Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици.

 

Теплов, В.

Преди 1877 г. експедитор на императорското руско консулство в Константинопол. Автор на “Материали за статистиката на България, Тракия и Македония”, Петербург, 1878.

 

Терпешев, Добри

(15 май 1884, с. Бунарчево /дн. С. Изворово/, Хасковско - 26 януари 1967, София)

Комунистически и държавен деец. За революционна дейност, като член на БРСДП/БКП има издадени смъртни присъди. Участва в състава на Политбюро на ЦК на БКП. След 9 септември 1944 г. подпредседател на Министерския съвет, министър без портфейл, депутат.

 

 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 221 - 240 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща
Симеон І Велики
Сис, Владимир
Смит-Лайт, В.
Солзбъри, Робърт Артур
Соретич, Франц фон
Стайнов, Петко Стоянов
Стамболийски, Александър Стоименов
Стамболов, Стефан Николов
Стег
Стефан Урош ІІІ Дечански
Стоун, Елена-Мария
Странски, Георги Иванов
Сьогиени-Мариш, Ласло
Таспорт, Косма
Телериг
Теодор Комнин
Теофан Изповедник (втората половина на VІІІ в. – 818)
Теофилакт Охридски
Теплов, В.
Терпешев, Добри

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010