english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif26.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 201 - 220 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща

Пасхалиов, Кузман, А.

вж Шапкарев, Кузман.

 

Пашич, Никола

(1845-1926)

Водещ сръбски политик, няколко пъти министър-председател на Кралство Сърбия през периода 1891-1918, министър-председател на Кралството на сърбите, хърватите и словенците (1921-1926) - привърженик на концепция за хегемония на сърбите в държавата.

 

Петкова, Неделя
(Н. П. Караиванова, Баба Неделя)
(13 август 1826, Сопот – 1 януари 1894, София)

Учителка, една от пионерките на девическото образование в България през Възраждането. Първата учителка в девическото училище в София (1859-1862). Учителка в Самоков, Кюстендил, Прилеп (1866-68), Охрид (1868-69), Велес (1869-1870), Солун (1871-1876). В Прилеп за първи път организира честването на празника на Св. св. Кирил и Методий. Основава първите женски дружества във Велес (1869) и Солун (1872). Заедно с дъщеря си Ст. Караиванова-Балканова извезва знаме на БРЦК. По време на Априлското въстание 1876 изработва знамето на въстаниците от Пиянечкия край.

 

Петър Делян
(Петър ІІ)
(ок. 1001, Унгария - неизв., Византия)

Български цар (1040-1041). Син на цар Гаврил Радомир.

 

Петър І

(неизв. - 970)

Цар на българите (927-969), син на Симеон.

 

Пий ІХ
(граф Мастаи-Ферети)
(1792-1878)

Римски папа (1846-1878).

 

Погачер

През 1890 австро-унгарски консул в Битоля.

 

Попов, Рафаил
(Рафаил поп Добрев)
(1830-1876)

Български униатски епископ, ръкоположен 1865 в Одрин. Развива активна дейност в полза на унията из различни краища на България.

 

Пресиян
(Персиян)
(836-852)

Български владетел (836-852). Кан. Внук на кан Омуртаг.

 

Прокопий Кесарийски

(ок. 500 – ок. 562)

Византийски историк от VІ в. Получава високо образование в гр. Газа и Константинопол. Секретар и съветник на прочутия византийски пълководец Велизарий. След 542 се установява в Константинопол и известно време е префект на града. Автор на историческите съчинения “История на войните”, “Тайна история” и “За строежите”.

 

Протогеров, Александър Николов

(23 февруари 1867, Охрид - 7 юли 1928, София)

Деец на легалното и революционното движение. Завършва военно училище в София. Доброволец в Сръбско-българската война (1885), сред основателите на офицерските братства, член на ВМОК, войвода на чета по време на Горноджумайското въстание и на Илинденско-Преображенското въстание, член на щаба на Македоно-одринското опълчение, от 1915 г. член на ЦК на ВМРО, командир на дивизия и началникк на Моравска инспекционна област по време на Първата световна война, ръководи разгрома на Войнишкото въстание, след 1919 г. възстановява с Т. Александров и П. Чаулев ВМРО, подписва Майския манифест (1924). Убит по нареждане на Ив. Михайлов.

 

Пърличев, Григор Ставрев

(18 януари 1830, Охрид - 25 януари 1893, Охрид)

Български възрожденец, общественик, поет, публицист, преводач и учител. Учи в килийно училище в Охрид, по-късно при Д. Миладинов, учител в Тирана, следва медицина в Атина, учител в Прилеп, Охрид, следва Филологически факултет в Атина, през 1860 г. спечелва първа награда на поетичен конкурс в Атина с поемата „Арматолос“ (Сердарят, Войводата), отказва стипендия за университетите в Оксфорд и Берлин. След смъртта на братя Миладинови (януари 1862) напуска Атина и продължава борбата против гръцкото духовенство за въвеждане на български език в църкви и училища в Македония, основава първото читалище в Охрид „Св. Климент”.

 

Радев, Симеон Трайчев

(9 януари 1879, Ресен – 15 февруари 1967, София)

Историограф, публицист, журналист, литературен и художествен критик, дипломат, мемоарист. Участва в дейността на ВМОРО. Кореспондент от чужбина, редактор и гл. редактор на в. “Вечерна поща” (1900-1914). Доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война 1912-1913. Член на българската делегация за сключване на Букурещкия мирен договор 1913, и за подписване на Солунското примирие 1918. Пълномощен министър в Букурещ, Берн, Хага, Анкара Вашингтон, Лондон и Брюксел. Автор на “Македония и българското възраждане през ХІХ в.” (на фр. ез. 1918, на бълг. ез. – 1927-28), сборника “Българският въпрос и балканските държави” (на фр. ез. 1919), “Строителите на съвременна България” (2 т., 1910-1911).

 

Раковски, Георги Стойков

(1821, Котел – 9 октомври 1867, Букурещ)

Националреволюционер, основоположник и идеолог на национално-освободителното революционно движение, поет, писател, публицист, историограф и етнограф. Организатор и ръководител на Първата българска легия в Белград (1862), организатор и председател на Върховното народно българско тайно гражданско началство (ВТГН) (1866). Автор на: поемата “Горский пътник” (1857); “План за освобождение на България” (1858); “Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето” (приет на 1 ян. 1867). Родоначалник на българския революционен печат, издава в. “Дунавски лебед” (1860-61).

 

Робеви, братя, Ангел и Анастас

(1785-1861) и (ок. 1780 – 1861)

Произхождат от стар Охридски род. Наследяват търговска къща, основана в Охрид през 1792 г. от Стефан Р. Робев (техен баща) и откриват клонове в Битоля и Виена. Занимават се с активна политическа и културна дейност (60-те и 70-те г. на ХІХ в.) във връзка с черковния въпрос и с отварянето на български училища в Македония.

 

Роман

(неизв. - 997)

Български цар (977-997). Син на цар Петър І.

 

Рехберг-Ротенльовен, Йохан Бернхард, граф фон

Австро-унгарски политик и дипломат. Министър на императорския двор и външните работи (1859). Министър-председател (1859).

 

Самуил

Български цар (997 - 6 октомври 1014). Първият владетел от династията на комитопулите.

 

Сарафов, Борис Петров

(12 юли 1872, с. Либяхово (дн. Илинден), Гоцеделчевско - 28 ноември 1907, София )

Деец на македоно-одринското революционно движение. Участва в четническата акция на ВМОК като ръководител на чета. Председател на Върховния македоно-одрински комитет (май 1899 - март 1901). На Смилевския конгрес през 1903 е избран заедно с Даме Груев и Анастас Лозанчев за член на Главния щаб на въстанието в Битолския революционен окръг. В края на 1903 и началото на 1904 предприема обиколка из Европа с цел да популяризира делото на ВМОРО. През 1905 участва в Битолския конгрес на ВМОРО като представител на Битолския революционен окръг. След 1906 заедно с Иван Гарванов и Христо Матов образуват Задграничното представителство на ВМОРО в България. Убит заедно с Иван Гарванов.

 

Селишчев, Афанасий Матвеевич

(11 януари 1886 – 6 декември 1942)

Руски езиковед-славист, професор в Иркутския, Казанския и Московския университет, дописен член на БАН (1930). Трудовете му върху западните български говори са резултат на езиковедско изследване, съчетано с изучаване на бита, историята и културата на населението. Публикува статии за характера на говорите в Македония.

 

 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 201 - 220 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща
Пасхалиов, Кузман, А.
Пашич, Никола
Петкова, Неделя
Петър Делян
Петър І
Пий ІХ
Погачер
Попов, Рафаил
Пресиян
Прокопий Кесарийски
Протогеров, Александър Николов
Пърличев, Григор Ставрев
Радев, Симеон Трайчев
Раковски, Георги Стойков
Робеви, братя, Ангел и Анастас
Роман
Рехберг-Ротенльовен, Йохан Бернхард, граф фон
Самуил
Сарафов, Борис Петров
Селишчев, Афанасий Матвеевич

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010