english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif28.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 161 - 180 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща

Миладинов, Димитър

(1810, Струга - 1862)

Български възрожденски просветител, фолклорист, публицист, общественик, учител в Охрид, Струга, Кукуш, Битоля, Прилеп, преследван от гръцкото духовенство заради опитите му да наложи българското четмо и писмо в училищата и църквите. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград. Заедно с брат си К. Миладинов събират и подготвят за отпечатване сборник с песни от Македония под заглавието „Български народни песни” (Загреб, 1861). Умира в цариградския затвор. Баща на Царевна Миладинова и дядо на сина ѝ професор Владислав Алексиев, дъщеря му Елисавета е женена за Кузман Шапкарев.

 

Миладинов, Константин

(1830, Струга - 1862)

Поет, публицист, общественик, учител, фолклорист. Учи в при брат си Димитър в Струга, Охрид, Кукуш, по-късно в гръцката гимназия в Янина, завършва гръцка филология в Атинския университет, продължава образованието си в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Поддържа връзки с Г. Раковски, Л. Каравелов, Р. Жинзифов. Публикува стихове в сп. „Братски труд“, „Български книжици“, в. „Дунавски лебед“. Събира и получава разнообразни фолклорни материали, подготвя с брат си сборник „Български народни песни” (1961, Загреб). Умира в цариградския затвор през 1862 г. след опит да помогне на брат си Димитър.

 

Миладинова, Елисавета Д.

Дъщеря на Димитър Миладинов и съпруга на Кузман Шапкарев.

 

Миладинови, Димитър и Константин, братя

Български възрожденци, учители, книжовници, фолклористи, общественици. През 1861 е обнародван в Загреб трудът им „Български народни песни”. Умират в цариградския затвор през януари 1862 г.

 

Милер

Австрийски учен, автор на труд за балканските владения на Османската империя с данни и за Битоля.

 

Милетий Зографски
(Мелетий)
(1832, Струмица – 1891, Кайро)

Български възрожденски духовник, просветител и книжовник, йеромонах. Писар на Привременния смесен съвет през 1870. Ръкоположен за Софийски митрополит (от 15 окт. 1872). Интерниран в Рилския манастир за политическа дейност (1883).

 

Минов, Трайко

Американски гражданин от български произход, член на Съюза на македонските политически организации в САЩ и Канада, 1931.

 

Минчооглу, Хаджи Николи Хаджидимов
(Никола Минчоолу)
(1826, Търново – 1892, Търново)

Търговец и деец по църковния въпрос в Цариград. Един от най-богатите търновски търговци, собственик на търговски къщи в Търново и Цариград. От 1853 пребивава в Цариград като пълномощник на Търновска епархия. Член на Привременния смесен съвет и участник в Църковно-народния събор.

 

Миронович, Н.

Поддържа 5 народни мъжки и 1 девическо училище в Битоля.

 

Михаелес, Георг фон

Германски пълномощен министър в София.

 

Михаил Деволски

Епископ по време на византийското владичество, оставил важни добавки за българската история към труда на Йоан Скилица

 

Михаил ІІ Асен

(неизв.)

Български цар (1246-1256).

 

Михаил ІІІ Шишман

(преди 1292 - 1330)

Български цар (1322-1330), основател на династията Шишмановци.

 

Михайлов, Иван
(Ванчо и Ванче Михайлов)
(26 август 1896, Ново село – 5 септември 1990, Рим)

Деец на македонското освободително движение. Публикува статии, книги и четири тома спомени. Учредител на студентското дружество „Вардар”, член на ЦК на ВМРО (1925 – 1934), уважаван идеолог, но и отричан от мнозина, заради авторитарния стил на ръководство, носител на нови тактическите прийоми на въоръжената борба. Поощрява издаването на в. „Македония”, „Македонска трибуна”, Илюстрация „Илинден”, строежа на Македонския дом, учредяване на Македонска народна банка и други инициативи на македонската емиграция. През 1934 г. емигрира в Турция, Полша, Хърватска, след 1944 г. се установява в Италия. Неофициален ръководител на Съюза на МПО.

 

Мишайков, Константин Иванов

(1807, с. Пътеле, Леринско – 1880, Пловдив)

Възрожденски деец, брат на митрополит Панарет Пловдивски. Борец за запазване българщината в Битоля. Подарява място на общината за строеж на училище и църква. Завещава имотите си на българите в Битоля.

 

Мишайков, Петър
(П. М. – Бориков)
(неизв., Битоля – неизв.)

Участник в национално-освободителното движение. Съратник на Панайот Хитов. Участва в подготовката на Априлското въстание 1876 и при организирането четата на Хр. Ботев.

 

Мойсей

Български болярин, брат на цар Самуил, загинал в битка при Сяр към 977.

 

Мур, Фредерик

Кореспондент на в. "Дейли Експрес", 1903.

 

Мусевич, Петър

(8 юни 1840, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) – 14 юли 1914, София)

Обществен и политически деец. През 1869-71 живее в Битоля, където отваря българска книжарница. Инициатор и организатор на Учителския събор в Прилеп (1871). Активен член на Българското благодетелно братство “Просвещение" в Цариград (осн. 1868). Секретар на българските черковни общини в Македония и училищен инспектор (1890-1895).

 

Мусолини, Бенито

(1883-1945)

Италиански политик и държавник. Създател и идеолог на фашизма. Министър-председател на Италия (1922-1943), оглавява правителството на окупираните от Германия италиански територии (1943-1945), разстрелян по присъда на военния трибунал.

 

 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 161 - 180 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща
Миладинов, Димитър
Миладинов, Константин
Миладинова, Елисавета Д.
Миладинови, Димитър и Константин, братя
Милер
Милетий Зографски
Минов, Трайко
Минчооглу, Хаджи Николи Хаджидимов
Миронович, Н.
Михаелес, Георг фон
Михаил Деволски
Михаил ІІ Асен
Михаил ІІІ Шишман
Михайлов, Иван
Мишайков, Константин Иванов
Мишайков, Петър
Мойсей
Мур, Фредерик
Мусевич, Петър
Мусолини, Бенито

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010