english  bulgarian    
 за проекта   начало  документи  договори  карти  личности  книги  хронология  библиография  галерия  контакти 
 trans.gif28.03.2017

  1. СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (VII–XIV В.)  
  2. БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ (XV–XIX В.)  
  3. МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1878–1944 Г.)  
  4. БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 Г.  
 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 101 - 120 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща

Йоан Асен ІІ

Български цар (1218-1241). Син на цар Иван Асен І.

 

Йоан Владислав

Български цар (1015-1018), последният от владетелите на Първото българско царство.

 

Йоан Ефески

(507-586)

Сирийски писател, църковно-политически деец в малоазийските области на Византийската империя. От 558 до 575 г. живее в Константинопол. Написва редица съчинения, най-известно от които е “Църковна история” – обхваща събитията от началото на ІV в. до 585 г. и дава ценни сведения за славяно-византийските отношения през втората половина на VІ в.

 

Йоан ІІІ Дука Ватаци

(ок. 1192-1254)

Император на Никейската империя от династията Ласкариди (1222-1254). През 1235-1236 г. воюва в съюз с цар Иван Асен II срещу латинците, обсаждайки безуспешно Константинопол.

 

Йоан Скилица

Византийски хронист, живял през втората половина на ХІ в. Неговата “Кратка история” обхваща периода от 811 до 1057 г. и дава много пълни сведения за българската държава при управлението на цар Самуил.

 

Йоан Цимисхий

Византийски император (969-976).

 

Йоан Шишман

(средата на ХІV в., Търново - 1395, Никопол)

Български цар (1371-1395).

 

Йонин, Владимир Семьонович

(1837-1906)

Руски дипломат, заемал различни консулски служби в Османската империя. Славянофил, участник в българското национално-освободително движение.

 

Йосиф І, Екзарх
(Лазар Йовчев)
(5 май 1840, Калофер – 20 юни 1915, София)

Български екзарх (1877-1915). Обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество. Работи за укрепване на Българската екзархия и на църковното и просветното дело (1877-1912).

 

Калвърт, Едмонд

Английски вицеконсул в Битоля (май 1862 - април 1863, май-юни 1865).

 

Калвърт, Ф. Р. Дж.

През 1878 г. английски вицеконсул в Пловдив.

 

Калноки, фон Кьороспатак, Густав Сигизмунд, граф

(1832-1898)

Министър на външните работи на Австро-Унгария (1881-1895).

 

Калоян
(Йоаница)
(неизв. - август 1207)

Български цар (1197-1207). Опитен държавник и дипломат, изкусен пълководец.

 

Каниц, Феликс Филип

(1829 – 1904)

Унгарски географ, археолог и етнограф, художник, почетен член на Българското книжовно дружество. През 60-те и 70-те г. на ХІХ в. посещава страните на Балканския полуостров, вкл. и България. Автор на “Дунавска България и Балканът”. Застъпник за национално-политическата автономия на българите.

 

Каравелов, Петко Стойчев

(5 април 1843, Копривщица – 6 февруари 1903, София)

Водач на Либералната партия, председател до смъртта си на основаната от него през 1896 г. Демократическа партия. Министър-председател (1880-1881, 1884-1886, февр.-дек. 1901), председател на временното правителство (12-16 авг. 1886), член на регентството (25 авг. – 15 окт. 1886).

 

Караджич, Вук Стефанович

(1787-1864)

Сръбски филолог, етнограф, фолклорист, популяризатор на народната поезия, реформатор на сръбския правопис, съставител на първата сръбска граматика. Издава първата сбирка от сръбски народни песни (1814), а през 1815 обнародва българска народна песен, която записва от българин от Разлог. В своя „Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия с особен оглед към българския език” (1822) обнародва още 27 български песни, 273 български думи, два откъса от Евангелието в български превод, и дава кратки сведения за българския език.

 

Караиванова, Неделя Петкова

Учителка в Битоля (1868-69), Велес (1870-1871), Воден и Солун (1872-1875). Участва в създаването на женски дружества във Велес и Солун.

 

Кардам

(735 - 802/803)

Български владетел (777-803). Кан.

 

Карлова М. Ф.

Руска пътешественичка. Автор на “Турската провинция и нейният селски и градски живот. Пътешествие из Македония и Албания”, 1868.

 

Киперт, Хайнрих

(1818-1899)

Немски историк, географ и картограф. Автор на "Атлас на Гърция и гръцките колонии", 1831-1846; "Нов атлас-наръчник", 1871; и много други отделни карти.

 

 
8. ЛИЧНОСТИ
  Резултати 101 - 120 от 282
предишна  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15  следваща
Йоан Асен ІІ
Йоан Владислав
Йоан Ефески
Йоан ІІІ Дука Ватаци
Йоан Скилица
Йоан Цимисхий
Йоан Шишман
Йонин, Владимир Семьонович
Йосиф І, Екзарх
Калвърт, Едмонд
Калвърт, Ф. Р. Дж.
Калноки, фон Кьороспатак, Густав Сигизмунд, граф
Калоян
Каниц, Феликс Филип
Каравелов, Петко Стойчев
Караджич, Вук Стефанович
Караиванова, Неделя Петкова
Кардам
Карлова М. Ф.
Киперт, Хайнрих

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ул. Московска 5, София 1000, www.archives.government.bg
Created with Face Control
, 2010